Съдово калциране се получава когато калций се акумулира в интимата (свързана с артеросклерозата) и/или медиалните слоеве на съдовата стена. Коронарното артерийно калциране (КАК) се отнася до натрупването на калций в интимата и в медиата на коронарните артерии. В популационните проучвания, КАК се използва за независимо прогнозиране на сърдечно-съдови заболявания (ССД) и на смъртност.
Данни от наблюдателни и клинични изследвания
Превантивната роля на витамин К за съдовото калциране се предполага на базата на неговата роля в активирането на матрицата на Gla протеините (MGP). Инхибитор на процеса на калциране, проявяващ се в съдовата тъкан.
Мнозинството от популационни изследвания, докладващи за връзка между витамин К и съдовото калциране. Разчитат на приема на витамин К за изчисляване на статуса в му тялото (сумирани в таблица 1). Филохинон е основната диетична форма на витамин К. И допълнителните проучвания, макар и ограничени, сочат, че суплементирането с филохинон е релевантно по отношение на КАК. Въпреки това, наблюдателните проучвания показват, че по-високи дози диетичен менахинон, а не филохинон, са свързани с намаляване на калцирането. Основната форма на витамин К в повечето диети е филохинона (витамин К1), който се среща предимно в зелени листни зеленчуци и в растителни масла. Менахиноните (колективно наричани витамин К2) се различават структурно от филохинона по дължината на страничната верига и насищеното им. Те основно се срещат в меса и млечни продукти, както и във ферментиралите соеви зърна (известни като често консумираните в Япония „натто”).
Съдово калциране е силно изразено в някои популации пациенти
Особено при страдащи от хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). Може да се очаква, че витамин К може да допринесе за намаляване на съдовото калциране при пациенти от групите с повишен риск. Диетичния прием на витамин К обаче, може да бъде нарушен при пациенти с ХБН поне по две причини. Първо, бъбречната диета е ограничена по отношение на богати на Калий храни. Които иначе биха предложили добър източник на витамин К. Второ, тази популация се характеризира с висока честота на анорексия и гастро-чревни симптоми, които водят до понижен цялостен енергиен прием.
Като цяло, наличните наблюдателни популационни данни, базирани на диетичните мерки на приема, предполагат, че е по-вероятно приемът на менахинон, да предпазва от съдово калциране. Въпреки, че трябва да бъдат проведени още и интервенционни проучвания. За момента данните показват две тенденции, отнасящи се до приема на менахинон. Първо, съществува тенденция, че консумацията на храни, богати на менахинон. Варира според географията – изглежда, че те се консумират по-често в не-западните диети. Второ, в рамките на популациите пациенти, страдащи от ХБН представляват нарастващ сегмент от тези с повишен риск от недостатъчност на витамин К.
