Новини

Остеоартроза – симптоми, протичане и лечение

Остеоартроза – симптоми, протичане и лечение

В последните години се наблюдава широко разпространение в световен мащаб на заболявания, които се дължат най-вече на начина на живот на съвременните хора. Натовареното и забързано ежедневие, заедно с повишаването на активностите и увеличаването на дължината и качеството на човешкия живот предразполагат към развиването на различни заболявания, които се характеризират с начина ни на живеене (lifestyle diseases).

Сериозните рискови фактори, които възникват, свързани с горното биват:

• обездвижване, поради естеството на професионалния труд на все повече хора;
• недостатъчното излагане на естествена слънчева светлина, което вече не се асоциира само със свръх развитите и северните страни;
• лошото и неправилно съобразено хранене, което води до дефицит на необходими микронутриенти, минерали и витамини, както и системното преяждане и неспазване на правилни норми за личното тегло;
• ангажиране на голям брой хора в спортни активности, без необходимата подготовка и разпространението на „екстремните“ силно травматични спортни активности и пр.

Според класификацията на СЗО (Световната здравна организация, WHO), най-широко разпространените болести в световен мащаб се класифицират по следния начин:

  • Хронична разпространена болка;
  •  Болка в гърба, болка в шията;
  •  Остеоартроза;
  •  Остеопороза;
  •  Хроничната исхемична болест на сърцето;
  •  Диабет;
  •  Затлъстяване.

Какво представлява остеоартрозата?

Остеоартрозата (ОА) представлява хронично дегенеративно невъзпалително заболяване на ставния хрущял, което се характеризира с:

  • Първична дегенерация и диструкция на ставния хрущял – нарушена гладкост, еластичност и здравина на хрущяла;
  • Пролиферация (разрастване) на костната тъкан с формиране на костни израстъци (остеофити – шипове), което води до механична компресия на околоставните тъкани;
  • Субхондрална костна склероза;
  • Вторично възпаление на синовиалната обвивка на ставата;
  • Остреоартроза – хетерогенна съвкупност от болестни субединици с различна причина, но със сходни клинични, патологични и рентгенови прояви.

Проявите на болестта протичат в следните направления:

  • Болка от механичен тип – увеличава се след физическо натоварване и се успокоява от почивка, болката и основно през деня с краткотрайна скованост;
  • Ставна нестабилност;
  • Ограничен функционален капацитет на ставата в частност и на болния в цялост.

Епидемилогични и социално-икономически аспекти на остеоартроза

  1. Остеоартрозата е най-честата ставна болест – над 50% от всички ревматични болести;
  2. Над 80% от възрастните над 60 год. и значителен брой спортисти имат рентгенови данни за остеоартроза на различни стави, 20% от тях са с изразена болка и ограничение на ставните движения;
  3. Остеоартрозата се появява във втората половина от живота – между 50 и 60 год;
  4. Изявява се с болка при 50 до 85% над 65 годишна възраст;
  5. 75% от болните с дегенеративни ставни заболявания посочват болката като основен симптом, изискващ лечение;
  6. В САЩ с прояви на остеортроза на възраст между 25 и 74 год. са 15.8 мил. Души, или 12.1% от населението на страната;
  7. Икономическите разходи за остеоартроза в САЩ са с 30 пъти по-големи от тези за ревматоидния артрит. Загубените работни дни за една година на неработоспособни пациенти от остеоартроза са 68 000 000, а от РА – 2 000 000;
  8. Във Великобритания лечението на болен от остреоартроза възлиза на 2362 лири, при здравни разходи на личност на същата възраст без ревматична болест – 1235 лири;
  9. Остеоартрозата е една от водещите причини за инвалидизацията на възрастните и на младите, занимаващи се активно със спорт.

Посочените данни определят остеоартрозата като сериозно социално-значимо заболяване, защото:

  • Основната прицелна тъкан на патогенното въздействие при остеоартрозата е ставният хрущял;
  • Хиалинният ставен хрущял – абсорбер на стреса на механичното натоварване на опорно-двигателния апарат.

Видове остеоартрозни заболявания

Коксартроза

Коксартрозата (остеоартроза на тазобедрена става) е най-тежката локализация на остеоартрозата. Механичната болка е водещият симптом. Началното увреждане на ставния хрущял е безсимптомно. Постепенно болният започва да се затруднява при слизане и качване по стълби, при придвижване по неравен терен. Може да се установи вторично възпаление на ставата с оток с ехография или магнитно-резонансна томография на ставата. В напредналите стадии се установява хипотрофия на бедрената мускулатура, скъсяване на крайника, куцане при ходене. При тези клинични оплаквания се влошава качеството на живот.
Критериите на американския колеж по ревматология (ACR) за остеоартроза на тазобедрена става са следните:
Болка в тазобедрената става, плюс най-малко два от следните критерии:

  • СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите) < 20 мм/час
  • Радиографски феморални или ацетабуларни остеофити
  • Радиографски стеснение на ставната междина (горно, аксиално и/или медиално)

Описаните критерии потвърждават чувствителност 89% и специфичност 91%.

Гонартроза

Гонартрозата (остеоартроза на колянната става) е най-честата локализация на остеоартрозата. Болката в колянната става е водещ симптом. Тя е механична увеличава се след физическо натоварване и се успокоява от почивка. В трети и четвърти стадий на гонартроза болката е постоянен синптом. Пациентите се оплакват от краткотрайна скованост, която продължава около 15 минути след събуждане или след по-продължителна почивка. Болката се усилва при промяна на времето. При активиране на гонартрозата се установява вторично възпаление и оток на ставата. При активирана гонартроза има болка, оток, затопляне и ограничени движения в колянната става. С напредване на гонатрозата коляното се деформира с варусна конфигурация и силно ограничени движения в колянната става. Всички тези оплаквания влошават качеството на живот на болния и водят до инвалидизиране и протезиране на ставата.
Критериите на американския колеж по ревматология (ACR) за остеоартроза на колянна става:

Клинични критерии

Болка в коляното плюс най-малко три от следните критерии:

  • Възраст > 50 години
  • Скованост < 30 мин.
  • Крепитации
  • Костна чувствителност (болка)
  • Костна хипертрофия
  • Липса на повишена локална Т°

Описаните критерии потвърждават 95% чувствителност, 69% специфичност и 84% чувствителност, 89% специфичност при наличие на 4 от 6 критерии.

Клинични и лабораторни критерии

Болка в коляното плюс най-малко 5 от следните критерии:

  • Възраст > 50 години
  • Скованост < 30 мин.
  • Крепитации
  • Костна чувствителност (болка)
  • Костна хипертрофия
  • Липса на повишена локална Т°
  • СУЕ (Скорост на утаяване на еритроцитите) < 40 мм/час
  • Ревматоиден фактор (РФ) (-) отр.
  • Ставна течност – дегенеративна

Описаните критерии потвърждават 92% чувствителност и 75% специфичност при поставяне на диагнозата.

Клинични и радиографски критерии

Болка в коляното плюс най-малко един от следните критерии:

  • Възраст > 50 години
  • Скованост < 30 мин.
  • Крепитации
  • Остеофити

Описаните критерии потвърждават 91% чувствителност и 86% специфичност при поставяне на диагнозата.

Рентгенография на колянна става – фас и профил на четирите стадия на гонартроза

Рентгенография на колянна става

Остеоартроза

Остеоартроза на дисталните интерфалангеални стави на ръцете. Критериите на американския колеж по ревматология (ACR) за остеоартроза на малките стави на ръцете са следните:
Болка или скованост, плюс три или четири от следните критерии:

  • Уплътнение на меките тъкани на 2 или повече от 10 определени стави*;
  • Уплътнение на меките тъкани на 2 или повече дистални интерфалангеални стави (ДИФ стави);
  • По-малко от 3 оточни МКФ – матакарпо-фалангеални стави;
  • Деформация поне на 1 от 10-те определени стави.

*10-те определени стави са 2-ра и 3-та дистални интерфалангеални стави двустранно, 2-ра и 3-та проксимални интерфалангеални стави двустранно и първа карпо-метакарпална става двустранно. Описаните критерии потвърждават чувствителност 94% и специфичност 87%.

Спондилартроза и дискова дегенерация

Болките в гърба и кръста се дължат на прогресиращо увреждане на интервертебралните стави и на прогресиращ дегенеративен процес на интервертебралния диск (ИВД).
В САЩ стойността на лечението си изчислява между 20 и 100 млрд. долара годишно. Дисковата дегенерация започва още от втората декада на живота, зависи от физическото натоварване на пациентите, генетичната предиспозиция и други.

Основни цели на лечението на остеоартрозата

1. Облекчаване на болката и сковаността – с аналгетици и НСПВС (традиционни и СОХ2-инхибитори). За предпочитане са СОХ2-инхибиторите с оглед напредналата възраст на повечето болни, наличието на придружаващи стомашно-чревни и бъбречни заболявания, както и приемането на различни медикаменти.
2. Овладяване на съпътстващо реактивно възпаление – с локални кортикостероиди и антималарици.
3. Подобряване на функцията на засегнатите стави и качеството на живот на болния – с физиотерапевтични, кинезитерепевтични и рехабилитационни методи.
4. Профилактика или забавяне на деструкцията на ставния хрущял – с коригиране на рисковите фактори (наднормено тегло, физическо претоварване, ставни деформитети и др.), използване на помощни средства и с приложението на хондропротектори (хондроитин сулфат, хиалуронова киселина, колаген тип 2 съдържащи препарати) и лубриканти (хиалуронова киселина).

Flexus® Booster е препарат, който притежава необходимата комбинация за ежедневен прием на колаген тип 2, хондроитин сулфат, глюкозамин, хиалуронова киселина, витамин C, като комбинацията се допълва от Osteol™ – патентована комбинация от боактивни млечни протеини. Това е оптимална комбинация, понеже колагенът, който се съдържа в него е хидролизиран пилешки стернален колаген (най-добре усвоимият от човешкия организъм), като допълнителната му обработка (хидролизиране) намалява големината на молекулите на колагена и успява да проникне в ставния хрущял за разлика от повечето препарати, които не предизвикват ефект върху ставата.
Другата уникална съставка, която подпомага лечението е Osteol™, който заради свойствата на биоактивните млечни протеини намалява с 40% производството на цитокин (TNF-α), който причинява възпалителната реакция и намалява с 40% действието на хрущял разграждащата металопротеиназа 3 (MMP3).

По този начин комплексното действие на препарата:

  • Стимулира хондроцитната продукция на междуклетъчно вещество;
  • Доставя градивни елементи за биосинтезата на хрущяла;
  • Инхибира синтеза на основните медиатори на възпалението;
  • Намалява производството на протеолитични ензими.

На настоящия етап лечението на остеоартроза е предимно симптоматично с овладяване на болката и сковаността и потискане на реактивния синовит.
Като променящи болестната активност или базисни средства при остеоартрозата се използват хондропротектори и лубриканти.
В момента според мнението на световната ревматологична общност прилагането на хондропротектори при лечението на остеоартроза е желателно и необходимо.

Автор:

Д-р Валентина Решкова, д.м.
Гл.ас., специалности вътрешни болести и ревматология в клиника по ревматология към УМБАЛ „св. ИванРилски, София

Д-р Решкова е специалист ревматолог с дългогодишна практика в следните медицинско-научни интереси: остеоартроза, хронична болка, фибромиалгия, системни заболявания на съединителната тъкан и др. специализирани ревматологични патологии.
Автор е на публикации по посочените теми и е често интервюирана по медицински въпроси в специализирани и популярни издания.
Д-р Решкова приема пациенти за прегледи на свободен прием и консултации в МЦ “Фокус-5“, София, като е необходимо предварително записване на тел.: +35929581230

Свързани Продукти