Ревматоидният артрит (РА) е хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с възпаление и последваща прогресивна деформация на малките стави на горните и долни крайници (Firestein, 2003).
Патогенезата на РА не е напълно изяснена, но се счита, че възпалението възниква в синовиалната течност, в следствие на интеракция между специфични локални клетки (Фибробласто-подобни синовиоцити) и придошлите инвазивни имунни клетки – макрофаги, неутрофили, мастни и дендритни клетки (Angelotti et al., 2017). Присъствието на тези имунни клетки в синовиалната течност причинява хронично възпаление и последващи трофични изменения в ставната структура.
Ревматоидният Артрит е заболяване със сериозни генетични предпоставки
Индивиди с фамилна анамнеза имат доста по-висок риск от развитие на заболяването, в сравнение с такива, които нямат болни роднини. Поради ненапълно разбрания механизъм на автоиммуната атака, протичаща в ставите, то все още е нелечимо. Съществуват редица фармакологични средства, които действат в посока редуциране на възпалението и прогресията на дегенеративните ставни процеси, както и потушаване на болковата симптоматика, но нито една терапия не достатъчно добра да стопира заболяването. Така все още РА остава патология с неясни причинители и без ефективно лечение.
Следователно много усилия се полагат в посока намиране на нови лечебни средства, оптимизиране на същестуващите терапии и превенция на появата на РА. Един от последните терапевтични похвати включва суплементация с Витамин К2 или Менакинон-7 (KINON) като допълнение към стандартните медикаменти, включващи метотрексат, нестероидни противовъзпалителни, лефлунамид, какво и иновативни биологични агенти. Така витаминът се явява обещаваща стратегия за подобрение на патологичните изменения и качеството на живот на пациентите.
Какво е Витамин К2?
Подробна информация относно витамина, основните му добре установени приложения, от къде да си го набавите, а също и от къде ние от Valentis го добиваме, може да прочетете тук.
Как Витамин К2 се свързва с РА?
При РА се наблюдава свръхпролиферация и инвазивност на синовиалната течност заедно с инфлукс на имунни клетки и медиатори на възпалението, включващи интерлевкини -1, -6 и -17, както и тумор-некротичен фактор-алфа, които са причинители на хроничното ставно възпаление, отоците и болката. Тази хиперпластичност на синовиалната тъкан се дължи на дисрегулирана клетъчна смърт, така всеки агент, индуцираш смърт (апоптоза) на синовиалните клетки (синовиоцити), има обещаващи своиства при лечение на РА. Смята се че Витамин К2 има анти-туморен ефект заради своите про-апоптотични свойства, както и е доказано, че той намалява жизнеността на синовиоцитите (Okamoto et al., 2007). Тези открития от 2007-ма година oтварят нови хоризонти, както за лечението на РА, така и за приложението на KINON.
Клинични доказателства
Клинично проучване от 2015-та година, публикувано в Европейският журнал по фармакология (European Journal of Pharmacology) има за цел да проследи ефектите от тримесечна суплементация с 100 uг Витамин К2 като допълнение към стандартната терапия при пациенти с РА (Abdel-Rahman et al., 2015). То включва 84 пациенти с РА, разделени в 2 групи, като на първата перорално е прилаган Витамин К2, а втората е контролна група, без прием на Витамин К2. Преди и след тримесечния курс, основните клинични и биохимични маркери за РА били измерени – некарбоксилиран остеокалцин, скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), активност на заболяването по оценка на 28 стави и др.
Групата, получила Витамин К2 се отличавала сигнификантно и по трите параметъра, в сравнение с групата получила само стандартно лечение. Некарбоксилираният остеокалцин, който позитивно се свързва със северитета на аболяването бил сигнификантно по-нисък във Витамин К2 групата (4.770.4 ng/ml vs. 2.170.5 ng/ml). Кабоксилирането на този протеин в кръвта е К2-зависим процес, което обеснява значителните разлики между двете групи.
СУЕ е параметър показващ степен на възпалителните и автоимунни процеси в тялото и колкото по-бързо е това еритроцитно утаяване, толкова по-сериозни възпалителни процеси протичат при пациента. Резултатите от СУЕ, както и активност на заболяването по оценка на 28 стави били сигнификантно по-високи при пациентите на стандартна терапия без Витамин К2, което подсказва, че витаминът подтиска степента на ставно възпаление и автоимунните процеси при тези пациенти. Също, нивата на плазмена металопротеиназа-3 били значително по-ниски в К2 третираната група. Този протеин се свързва със ставно- синовиалната дегенерация при РА (Cawston and Wilson, 2006; Fadda et al., 2016) и така понижените нива при суплементация с Витамин К2 показват подтискане процеса на ставно разрушаване.
Последно клинично проучване от 2017-та година (Khojah et al., 2017) цели да направи връзка между плазмените нива на Витамин К2 и биохимичните маркери на РА. Две групи – 40 здрави индивиди и 42-ма пациенти с РА били подбрани за участие в наблюдението. Установено било, че плазмените Витамин К2 нива били сигнификантно редуцирани при пациентите с РА. Също било открито, че тези нива са обратно пропорционални на артритните прояви на заболяването, отчетени чрез биохимични маркери, сходни с тези от предното проучване – некарбоксилиран остеокалцин, СУЕ, нива на металопротеиназа-3 и активност на заболяването по оценка на 28 стави.
В подкрепа на разликите между Витамин К2 и Витамин К1 (филокинон), друго клинично наблюдение проследява ролята на суплементация с филокинон при 64 жени с РА (Shishavan et al., 2016). Резултатите сочат липса на подобрение в степента на заболяването и серумните нива на металопротеиназа-3, което подсказва, че само прием на Витамин К2, би довел до позитивни промени в курса на РА.
Доказателствата от тези клинични проучвания сочат, че Витамин К2 не само е обещаващ адювант към стандартното лечение на РА, а и, че дефицитът му се асоцира с развитие на заболяването. Следователно, суплементация с витамин К2 би могла да служи като превенция при индивиди в рискови групи, например тези с фамилна история на заболяването. Така тези нови данни добавят нова индикация за приложението на Витамин К2 и откриват една надеждна и по-ефективна терапия за пациентите с РА.
Референции:
Abdel-Rahman, M.S., Alkady, E.A. and Ahmed, S., 2015. Menaquinone-7 as a novel pharmacological therapy in the treatment of rheumatoid arthritis: A clinical study. European journal of
pharmacology, 761, pp.273-278.
Angelotti, F., Parma, A., Cafaro, G., Capecchi, R., Alunno, A. and Puxeddu, I., 2017. One year in review 2017: pathogenesis of rheumatoid arthritis. Clin Exp Rheumatol, 35(3), pp.368-378.
Cawston, T.E. and Wilson, A.J., 2006. Understanding the role of tissue degrading enzymes and their inhibitors in development and disease. Best Practice & Research Clinical Rheumatology, 20(5),
pp.983-1002.
Fadda, S., Abolkheir, E., Afifi, R. and Gamal, M., 2016. Serum matrix metalloproteinase-3 in rheumatoid arthritis patients: correlation with disease activity and joint destruction. The Egyptian Rheumatologist, 38(3), pp.153-159.
Firestein, G.S., 2003. Evolving concepts of rheumatoid arthritis. Nature, 423(6937), p.356.
Khojah, H.M., Ahmed, S., Abdel-Rahman, M.S., Alkhalil, K.M. and Hamza, A.B., 2017. Vitamin K homologs as potential biomarkers for disease activity in patients with rheumatoid arthritis. Journal of bone and mineral metabolism, 35(5), pp.529-535.
Okamoto, H., Shidara, K., Hoshi, D. and Kamatani, N., 2007. Anti‐arthritis effects of vitamin K2 (menaquinone‐4)− a new potential therapeutic strategy for rheumatoid arthritis. The FEBS journal, 274(17), pp.4588-4594.
Shishavan, N.G., Gargari, B.P., Kolahi, S., Hajialilo, M., Jafarabadi, M.A. and Javadzadeh, Y., 2016. Effects of Vitamin K on Matrix Metalloproteinase-3 and Rheumatoid Factor in Women with
Rheumatoid Arthritis: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial. Journal of the American College of Nutrition, 35(5), pp.392-398.
