В следствие от COVID-19 пациенти получават трайни увреждания на кръвоносната система – това установи интердисциплинарен екип от Университетската болница в Цюрих. Според тяхното изследване, публикувано в The Lancet, SARS-CoV-2 предизвиква възпаление в кръвоносните съдове, което може да доведе до недостатъчност на всички органи и системи и дори до смърт.

Проф. Сузана Варга успява за първи път с електронен микроскоп да снима SARS-CoV-2 в ендотелната тъкан, където той причинява клетъчна некроза (смърт на клетките).  Ендотелната тъкан е клетъчният слой, който действа като защитен щит от вътрешната стена на кръвоносните съдове, балансира и регулира различни процеси в микросъдовете. Увреждането й може да причини нарушения в кръвообращението в органите и тъканите, което да доведе до клетъчна некроза в органите, и да причини тяхната смърт. Възпалителният процес на ендотелната тъкан се нарича ендотелиит.

Оказва се, че вирусът не атакува пациентите през белите дробове, а директно защитната система чрез АСЕ2 рецепторите в ендотелната тъкан. Той се разпространява и причинява общото й възпаление, с което нарушава и задщитната й функция.

Вирусът задейства възпалението не само на белите дробове, но и причинява други усложнения. Пряко отговорен е за системния ендотелилит (възпаление на ендотелната тъкан в тялото), което засяга всички кръвоносни съдове – в сърцето, мозъка, белите дробове, бъбреците, както и в стомашно-чревния тракт. Последствията могат да бъдат фатални – тежки нарушения на микроциркулацията, които увреждат сърцето, задействат белодробни емболии и съдово запушване (инсулти и инфаркти) в мозъка и чревния тракт, а също така могат да доведат до многоорганна недостатъчност и дори до смърт.

С всички тези последици от COVID-19 за кръвоносните съдове е уместно прилагането на НатАспинХ® – синергична комбинация от натокиназа и хидрокситирозол. Натокиназа има доказана фибринолитична активност, като е открита при изследвана на 174 ензима за потенциални фибринлитични възможности през 1980 г. от японския биохимик д-р Хироюки Суми. Около 80% от действието на НатАспинH се дължат на директно разрушаване на тромбите в цялата кръвоносна система. Останалите 20% се характеризират с повишаване на плазмените нива на TPA чрез блокиране на основния му инхибитор PAI-1, както и чрез стимулация на превръщането на проурокиназа в урокиназа. И двата синергични механизма водят до стимулацията на плазмин и на нашите собствени фибринолитични възможности. Тези допълващи основния ефект на Натокиназата действия гарантират ефекта на препарата през цялото денонощие, тъй като TPA демонстрира силно изявен циркаден ритъм. Те са и причина той да е включен официално в медицински протоколи за лечение на COVID-19.