Хиперхолестеролемията е един от рисковите фактори за атеросклерозата и заболяването на коронарната артерия. Настоящите насоки за терапия със статини препоръчват намаляване на LDL-C равнищата до нормалните граници. По-драстични намаления на LDL-C < 70 mg/dl се препоръчват за най-високо рисковите пациенти с инфаркт на миокарда или остър коронарен синдром.
Съдовото калциране се получава когато калций се акумулира в интимата (свързана с артеросклерозата) и/или медиалните слоеве на съдовата стена. Коронарното артерийно калциране (КАК) се отнася до натрупването на калций в интимата и в медиата на коронарните артерии. В популационните проучвания, КАК се използва за независимо прогнозиране на сърдечно-съдови заболявания (ССД) и на смъртност.
Известно е, че протеини, зависими от витамин К, включително матрицата на Gla-протеините, имат инхибиторни свойства върху процеса на калциране на съдовете. Активирането на тези протеини, посредством карбоксилиране зависи от наличието на витамин К.
Витамин К2, както и бифосфонатите, като етидронат, алендронат и ризедронат, намират широко приложение в лечението на остеопороза в Япония. Етидронатът увеличава минералната плътност (BMD) на лумбалната кост и предпазва от по-нататъшни гръбначни фрактури при пациенти с остеопороза, докато алендронатът и ризендронатът увеличават лумбалната BMD на лумбалната и фемуралната шийка и предпазват от по-нататъшните им фрактури.