OILESEN™ Витамин D₃ 400

ХРАНИТЕЛНА ДОБАВКА ЗА КОСТИТЕ

Процес на минерализация на костите

В човешкото тяло всички органи и системи са тясно свързани, така че нормалното функциониране на една система повлиява правилното функциониране на други системи. В човешкото тяло постоянно се извършват процеси на произвеждане и разграждане. Балансът между произвеждане и разграждане е от особено значение при формирането и поддържането на нормална костна тъкан.

Костната тъкан е съставена от костни клетки и твърдо междуклетъчно вещество, (матрикс) минерализирано с калциев фосфат и калциев карбонат, които придават здравината на костите. Костните клетки, наречени остеокласти разрушават остарялата и увредена костна тъкан, докато друг тип клетки – остеобласти – произвеждат и формират нова костна тъкан. Растежът и минерализацията на костите са най-интензивни по време на детството и юношеството. Максимално костно тегло се достига около 30 годишна възраст. По-късно теглото на костите намалява; при жените загубата на костна плътност се засилва от хормонални промени преди и по време на менопаузата.

Точният баланс между процеса на остеокласт-инициираното разграждане и изграждането на кости от остеобластите е много важно за здравето на костите. Този баланс може да се наруши не само поради липса на калций или хормонален дисбаланс, но също и поради липса на специфични витамини и микроелементи в хранителната диета или поради тяхната слаба усвоимост. Ако това продължи дълго време, костите губят плътност и тегло, стават по-крехки и лесно се чупят дори от лека травма. Това състояние е остеопороза така наречената „тиха епидемия“, защото се развива незабелязано и човек разбира, че има този проблем, само при счупване на някоя кост.

Според информация от Международната Фондация по Остеопороза, остеопороза се развива при една от всеки три жени и при един от всеки петима мъже на възраст над 50 години. Твърди се, че възможността от развитие на остеопороза зависи от количеството на минерали в костите, които се натрупват на по-млада възраст, така че е много важно не само да получаваме калций с храната, но също и да имаме нормален калциев метаболизъм в тялото на всякаква възраст.

Роля на витамин D в процеса на минерализация

Произведен в кожата или приет с храната витамин D се пренася чрез лимфната система във венозната циркулация и може да бъде съхранен и след това освободен от мастните клетки. Витамин D в циркулацията е свързан с витамин D-свързващ белтък, който го транспортира до черния дроб, където витамин D се преобразува до 25-хидроксивитамин D. Тази форма на витамин D e биологично неактивна и трябва да бъде преобразувана в бъбреците до биологично активна форма.

Серумният фосфор, калций и фибробластните растежни фактори могат или да повишат или да понижат продукцията на биологично активен витамин D, който подобрява калциевата абсорбция в тънките черва чрез повишаване на експресията на епителните калциеви канали. Само 10 до 15% от приетия с храната калций и около 60% от фосфора биха се абсорбирали при липса на витамин D.

Биологично активния витамин D също помага в индуциране зреенето на остеокластите. Зрелите остеокласти отстраняват калция и фосфора от костта, поддържайки нивата на калция и фосфора в кръвта. Адекватните калциеви и фосфорни нива подпомагат минерализацията на скелета.

 Факти за витамин D

• Витамин D₃ (холекалциферол) е мастноразтворим витамин. Витамин D₃ може да се приеме от храни с животински произход, но количествата му там не са големи. Повече витамин D₃ се съдържа в по-мазните риби (сьомга, херинга, змиорка); яйчен жълтък, черен дроб, масло, сирене.
• Витамин D₃ може да бъде синтезиран в по-дълбоките епидермални слоеве на човешката кожа под влияние на ултравиолетовата (UV-B) слънчева радиация и топлина. Липса на витамин Д обикновено не се наблюдава при хората, живеещи около екватора, където не липсва слънчева светлина през цялата година.
• Има няколко причини, водещи до недостиг и дефицит на витамин D при възрастни: генетични фактори, хранителни навици, липса на достатъчно слънчева светлина или слънцезащита и нарушения на определени телесни функции. Повече витамин D е нужен при някои случаи на заболявания на черния дроб и бъбреците, както и понижена резорбция на червата, особено при по-възрастни пациенти. Също така се предполага, че затлъстяването намалява наличните количества на витамин D, тъй като той е извлечен в телесните мазнини
• Според оценката на най-новите научни доказателства за скелетни и нескелетни ефекти на витамин D, новото практическо ръководство за добавяне на витамин D при Централнoевропейската популация препоръчва дневен прием на витамин D за възрастни от 800 – 2000 IU (20 – 50 μg). Добавянето на витамин D се препоръчва през цялата година, ако синтезът на витамин D не е гарантиран през лятото, особено при хора в старческа възраст.
• Тежкото и продължително предозиране на витамин D може да бъде опасно. Поради това експертите на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) оценяват безопасността при употреба на витамин D и смятат, че количество 4000 IU (100 μg) витамин D е безопасно да се използва ежедневно от възрастни, хора в старческа възраст и деца над 11-годишна възраст. За възрастни и хора в старческа възраст със затлъстяване, най-високият среден дневен прием на витамин D, който може да не представляват риск от нежелани ефекти, е 10000 IU (250 μg).
• Необходим е адекватен прием на витамин D, за да се постигне количеството на витамин D, което е достатъчно за нормалната костна и зъбна минерализация през цялото детство и юношество и за поддържане на костите при възрастни и пациенти в старческа възраст. Ниското количество на витамин D е показало намаляване на костното минерално натрупване при деца и юноши, и води до ускоряване загубата на костна плътност и до увеличен риск от развитие на остеопороза при възрастни и хора в старческа възраст.
• Основната физиологична функция на витамин D е да се поддържат концентрациите на серумния калций и фосфор в диапазон, който поддържа клетъчни процеси, невромускулната функция, и втвърдяването на костите. Витамин D осъществява тази цел чрез повишаване на ефективността на тънките черва за абсорбиране на калций и фосфор от храната и чрез мобилизиране на калций и фосфор от костта.
• Установено е, че витамин D допринася за поддържане на нормалната функция на мускулите. Мускулната слабост е функция на клиничен синдром на дефицит на витамин D. Клиничните симптоми на индуцирана от дефицит на витамин D миопатия включват проксимална мускулна слабост, дифузна болка в мускулите, и увредена походка.

Витамин D също повлиява имунната система. Ангажиран е с нормалното функциониране на имунната система, и модулира отговора при възпаления.

ВИТАМИН D3 НЕОБХОДИМ КАТО СЛЪНЦЕТО
(Кратък обзор за пациенти и лекари)

ЗНАЧЕНИЕ

ПОСЛЕДНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ РАЗКРИВАТ, ЧЕ ВИТАМИН Д НЕ Е САМО МЕДИАТОР НА КАЛЦИЕВАТА ОБМЯНА, НО И ПРИТЕЖАВА ВАЖНИ ИМУНОМОДУЛАТОРНИ, АНТИМИКРОБНИ И АНТИПРОЛИФЕРАТИВНИ ЕФЕКТИ.

Наличието на витамин D рецептори в различни тъкани и клетки като имунни клетки, бета-клетки в панкреаса и сърдечните миоцити са предизвикали провеждане на проучвания за оценка на въздействието на дефицита на витамин D при проявата на заболявания на имунната система, диабет и сърдечно-съдови заболявания (ССЗ).
Експресията на рецептори не само в нормалните клетки, но и в раковите клетки, включително рак на гърдата, простатата и дебелото черво са открили пътя към терапевтичната употреба на витамин D или неговите метаболити в заболявания като диабет, ССЗ и рак.

ДЕФИЦИТ

Недостигът на витамин D засяга почти 50% от населението по света. Приблизително 1 милиард души по целия свят, във всички етнически и възрастови групи са с дефицит на витамин D (VDD) [1]. Дефицит на витамин D обикновено се причинява от неадекватен кожен синтез в следствие от намалената експозиция на слънчева светлина. При хората, дефицитът на витамин D е свързан със следното:
• съдова дисфункция;
• артериално втвърдяване;
• хипертрофия на лявата камера;
• влошени показатели на диабета,
• хипертония и хиперлипидемия [2]

За да се защити здравето на опорно-двигателния апарат, препоръчва се че концентрацията на 25 (OH) D в серума на всички индивиди в България да не пада под 25 nmol/L по всяко време на годината [3]. Според данните от Научно-консултативния съвет Комитет по храненето (SACN), във Великобритания, физически лица в популационните групи с повишен риск от дефицит на витамин D (25 (OH) D концентрации <25 nmol/L) са тези с минимално излагане на слънчева светлина, (например, крехки и институционализирани хора) или обичайно носене на дрехи, които покриват по-голямата част от кожата, докато са на открито, както и тези от малцинствените етнически групи с тъмна кожа.

СЛЪНЦЕTO – ОСНОВНИЯТ ИЗТОЧНИК

ВИТАМИН D СЕ СИНТЕЗИРА ЕНДОГЕННО ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕТО НА СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА

Излагането на кожата на UV радиацията е повлияна от много фактори; те включват времето на деня, сезона, географската ширина, надморската височина, облачност, замърсяване на
въздуха, дрехите и използването на слънцезащитни продукти. Синтеза на витамин D от излагане на слънчевата светлина е най-ефективен от края на март до края на септември и не оптимален от октомври нататък през зимните месеци.

Кожният синтез е основният източник на витамин D за повечето хора. Суплементацията е от съществено значение когато е ограничено излагането на слънчева светлина.

ДИЕТИЧНИ ИЗТОЧНИЦИ

В БЪЛГАРИЯ ОСНОВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ НА ВИТАМИН D СА ХРАНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД, ОБОГАТЕНИ ХРАНИ И ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ[3]

Съществуват немного богати на витамин D източници от естествен произход. Храните, които съдържат значителни количества, са преди всичко от животински произход. Богати източници са яйчен жълтък (12.6 μg/504 IU на 100 g) и тлъсти риби (5-16 μg/200-640 IU на 100 g) като сьомга, скумрия, херинга и сардини. Животински продукти като месо, мазнини, черен дроб и бъбреци също съдържат витамин D3 (0.1-1.5 μg/4-60 IU на 100 g), както и активния му метаболит 25(OH)D3 [3].

Витамин D3 и 7-DHC са намерени в листата и плодовете на някои растения, най-вече зеленчуци от семейство Картофови (картофи, домати, чушки)

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН ДНЕВЕН ПРИЕМ НА ВИТАМИН D ЗА ПАЦИЕНТИ С РИСК ОТ РАЗВИТИЕ НА ВИТАМИН D ДЕФИЦИТ

*Бременните жени се препоръчва да използват витамин D най-късно до втория триместър на бременността.

В ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ДОБРЕ ИЗВЕСТНИТЕ ПОЗИТИВНИ ЕФЕКТИ НА ВИТАМИН D ЗА КОСТНОТО ЗДРАВЕ СЕ ДОБАВЯТ НОВИ ОБЛАСТИ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ

НИВА НА ВИТАМИН D В КРЪВТА

РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА НЕДОСТИГ И ДЕФИЦИТ

• Остеопороза
• Наднормено тегло
• Възраст над 60 години
• Бременност и кърмене
• Вегетарианци, вегани
• Чернодробно и бъбречно заболяване
• Малабсорбация
• Носене на плътни дрехи дори през лятото
• Рядко излагане на слънце
• Използване на слънцезащитен крем (дори крем слънцезащитен фактор 8, спира производството и витамин D с до 90%)

ИЗТОЧНИЦИ

1. Rathish Nair and Arun Maseeh. Vitamin D: The “sunshine” vitamin.
J Pharmacol Pharmacother. 2012 Apr-Jun; 3(2): 118–126.
2. Al Mheid I, Quyyumi AA. Vitamin D and Cardiovascular Disease: Controversy Unresolved. J Am Coll Cardiol. 2017
Jul 4;70(1):89-100.
3. Scientific Advisory Committee on Nutrition (SACN). Vitamin D and Health. 2016.
4. Teresa Kulie, MD, Amy Groff, DO, Jackie Redmer, MD, MPH, Jennie Hounshell, MD, and Sarina Schrager, MD, MS.
Vitamin D: An Evidence-Based Review. J Am Board Fam Med November-December 2009 vol. 22 no. 6 698-706.
5. Hyppönen E., Läärä E., Reunanen A., Järvelin M.R., Virtanen S.M. Intake of vitamin D and risk of type 1 diabetes: a
birth-cohort study. Lancet. 358 2001:1500-1503.
6. Pittas AG, Harris SS, Stark PC, Dawson-Hughes B. The effects of calcium and vitamin D supplementation on blood
glucose and markers of inflammation in nondiabetic adults. Diabetes Care. 2007;30:980–6.
7. Urashima M, Segawa T, Okazaki M, Kurihara M, Wada Y, Ida H. Randomized trial of vitamin D supplementation to
prevent seasonal influenza A in schoolchildren.
Am J Clin Nutr. 2010;91:1255–60.
8. Jaykaran Charan, Jagdish P. Goyal, Deepak Saxena, and Preeti Yadav. Vitamin D for prevention of respiratory tract
infections: A systematic review and meta-analysis. J Pharmacol Pharmacother. 2012 Oct-Dec; 3(4): 300–303.
9. Uwe Gröber, Jörg Spitz, Jörg Reichrath, 3 Klaus Kisters, 1 , 4 and Michael F Holick. Vitamin D Update 2013: From
rickets prophylaxis to general preventive healthcare. Dermatoendocrinol. 2013 Jun 1; 5(3): 331–347.
10. Nicola A. Dennis, Lisa A. Houghton, Michael W. Pankhurst, Michelle J. Harper and Ian S. McLennan. Acute
Supplementation with High Dose Vitamin D3 Increases Serum Anti-Müllerian Hormone in Young Women.
Nutrients 2017, 9(7), 719
11. Porto CM, Silva VL, da Luz JSB, Filho BM, da Silveira VM. Association between vitamin D deficiency and heart failure
risk in the elderly. ESC Heart Fail. 2017 Aug 17.
12. Cedric F. Garland, Frank C. Garland, Edward D. Gorham, Martin Lipkin, Harold Newmark, Sharif B. Mohr, and
Michael F. Holick. The Role of Vitamin D in Cancer Prevention. Am J Public Health. 2006 February; 96(2): 252–261.
13. Cynthia Balion, Lauren E. Griffith, Lisa Strifler, Matthew Henderson, Christopher Patterson, George Heckman, David
J. Llewellyn, and Parminder Raina. Vitamin D, cognition, and dementia A systematic review and meta-analysis.
Neurology.
2012 Sep 25; 79(13): 1397–1405.

Препоръчани статии:

Клинично проучване: ефектът от приемa на витамин К2, витамин Д3 и Калций при пациенти с Диабет тип 2, затлъстяване и ИБС (исхемична болест на сърцето)

Витамин Д – господарят на костната формация, имунната система и клетъчното обновяване