Потенциални ползи от приложението на пероралната натокиназа в акушерската практика
1. Нормалната бременност като прокоагулантно състояние
Хемостазата при човека представлява баланс между прокоагулантни, тромбогенни фактори и антикоагулантна, фибринолитична активност. При нормални условия двете системи са балансирани без проява на спонтанно кървене или образуване на тромби. Когато това равновесие е нарушено в посока на повишена прокоагулантна или намалена антикоагулантна активност е налице състояние на хиперкоагулация.
По време на нормална бременност, заедно с увеличение на плазмения обем, настъпват големи промени в майчината хемостазна система и формирането на състояние на хиперкоагулация и хипофибринолиза. Основната функция на тези промени е предпазване на майчиния живот от кръвозагуба по време на раждане и аборт. Това повишено функциониране на коагулационната система обаче повишава риска от дълбоки венозни тромбози и дисеминирана интравазална коагулопатия (ДИК), все още водещи причини за заболеваемост и смъртност през бременността и следродилния период. Хиперкоагулационното състояние на бременността се характеризира от триадата на Вирхов- хипервискозитет, венозна стаза и турбулентност.
Повишената съсирваемост през бременността се дължи на прогресивно повишение на активността на коагулационните фактори I, II, VII, VIII, IX, X (от 20 до 200%) и на повишена резистентност към действието на някои анти-тромботични фактори като протеин С и протеин S (1).
В края на бременността нивата на фибриногена могат да достигнат 2 пъти над изходните стойности, като бавно се понижават до 5 седмици след раждане. Стойностите на протромбина и фактор V остават непроменени. PAI-1 и PAI-2 (произвеждан от плацентата), които инхибират фибринолизата, са повишени, особено в трети триместър (2).
Анализ на ефекта от приложението на NatAspin H при пациенти с исхемична болест на сърцето
