Увод за Витамин К2

През 1929г. датският учен Д-р Хенрик Дам открива, че пилета, подложени на напълно безмастна диета, получават неконтролирани подкожни кръвоизливи. Д-р Дам бързо открива причината за този тревожен ефект: в диетата липсва преди това непозната мастноразтворима хранителна съставка, която той нарича витамин „К2” от първата буква на немското название за коагулация („Koagulationsvitamin“).

Значението на витамин К е добре познато като активатор на коагулационните фактори синтезирани в черния дроб. Витамин К е есенциален ко-фактор за посттранслационната конверсия на Глутамата (Glu) в гама-карбоксиглутамат (Gla). В тази реакция редуцираната форма на витамин К (KH2 – hydroxyquinone) депротонира глутамата чрез ензима гама- глутамилкарбоксилаза.

Получения Епоксид (КО) е рециклиран чрез витамин К епоксид редуктазата и кинон редуктазата и така протеините съдържащи глутаминова  киселина, като  коагулационни  фактори  II,  VII,  IX  и  X,  протеин  С  и  протеин  S  са  карбоксилирани.

Дефицитът на витамин К

Води до дефектно кръвосъсирване и така се увеличава кървенето. Рискови индивиди за развитие на витамин К дефицит са такива с хронична малнутриция (включително алкохона зависимост) и състояния при които се ограничава усвояването чрез храната на вит.

Като билиарна обструкция, целиакия, улцеративен колит, кистична фибоза, синдром на късото черво и др. В допълнение някои медикаменти могат да понижат нивото на вит. К, засягайки чернодробната функция или убивайки интестиналната флора отговорна за продукцията на вит. К. Някои примери за такива лекарства са антибиотиците, салицилатите, антиепилептичните медикаменти и някои други.

Освен  това  има  все  повече  доказателства,  че  Вит.К  има  и  допълнителна  роля  в  човешкия организъм, включваща поддръжка на костното здраве, превенция на образуване на калцификати в меките тъкани и протекция при възпаление.

Карбоксилирането на Витанин К зависимите протеини ги прави способни да се свързват с калциевите йони, което е съществено за тяхната биологична активност. Сравнен с другите Витамин К аналози, Витамин К2 има най- мощна гама- карбоксилираща активност. Увеличените нива на недокарбоксилирания остеокалцин ( ОК ) – Витамин К зависим протеин, въвлечен в костния метаболизъм, могат да бъдат резултат от субклиничен дефицит на Витамин К често наблюдаван в напреднала възраст.

Предполага се, че недостатъчният прием на Вит.К може да резултира в недокарбоксилиране на съдовия матрикс Gla протеин (MGP) и да доведе до засилена калцификация на атеросклеротичните лезии а така в последствие и до увеличен риск от коронарна сърдечна болест.

Има доказателства, че повечето, ако не всички от тези некоагулационни  функции  на  Вит.К изискват по-висок  прием на Вит.К от този достатъчен за поддръжка на коагулацията [7, 8].

Различни форми и източници на Витамин К

Витамин К е семейство от подобни, мастноразтворими, 2-метил-1,4-нафтокинони, които съществуват естествено като две химически различни форми наречени Витамин К1,( още наречен филокинон заради своята връзка с фотосинтезата ), и Витамин К2 или менакинон.

Витамин К1 (Филокинон, фитонадион) се счита за основен хранителен източник на Витамин К и при повечето хора представлява около 90% от приема на Вит. К. Съдържа се естествено в растения, водорасли, фотосинтезиращи бактерии, зелени листни зеленчуци и растителни масла.

Витамин K1

Витамин К2 или Менакинон е фамилия от различни представители и е също с естествен произход. За разлика от К1 се продуцира от бактерии. Менакинон се произвежда в ограничени количества от нормалната чревна флора чрез конверсия от други форми на Витамин К.

Обикновено менахиноните (MK-n) имат едно и също ядро и отделните негови представители са именувани според различния си брой странични вериги (-N) на изопренилови групи. Приемът на менакинон е 10% от общия прием на витамин К, но неговата бионаличност е вероятно по-висока от тази на филохинон, чиято наличност е тясно свързана с приема на растителни фибри [6].

Менакинон  МК-4  е  късоверижен  и  може  да  се намери   преди   всичко   в   месото,   някои   типове сирене, масло, пиле, яйчен жълтък и нато.*

Витамин K2 MK-4

Менакинон MK-7 е сред най-популярните дълговерижни менахинони на витамин К2 и се получава предимно от  нашите  чревни  бактерии, и в допълнение може да се намери в по-малки количества в някои видове сирене и масло. В японската култура традиционната храна Natto приготвяна от ферментирала соя е изключително богат източник на витамин К2 като MK-7.

Витамин K2 MK-7

Макар че Витамин К2 съставлява само 10% от общия прием , той може да представлява повече от половината от усвоеното количество на Витамин К2. Това се дължи на почти пълната абсорбция и значително по-дългия полуживот на дълговерижния менакинон.

Макар че Витамин К2 съставлява само 10% от общия прием , той може да представлява повече от половината от усвоеното количество на Витамин К2. Това се дължи на почти пълната абсорбция и значително по-дългия полуживот на дълговерижния менакинон.

Три синтетични вида Витамин К са известни: витмини К3, К4 и К5. Витамин К3 или менадион се счита за провитамин който може да се трансформира в мастноразтворими форми на витамин К в организма.

Експериментални изследвания върху клетъчни култури проведени с менадион показват силен инхибиращ ефект чрез оксидативен стрес, на многобройни ракови клетъчни линии, но не се препоръчва приложението му при хора заради изразената му токсичност. От всички форми на Витамин К достъпни за приложение са само МК-7 както и синтетичните К1 и МК4 .

Безопасност на Витамин К2

От голям брой клинични проучвания с използване на дози, по-високи от 40 µг / ден, не е имало съобщения за нежелани лекарствени реакции, свързани с всякакъв вид хиперкоагулационни състояния.

Клинични проучвания върху пациенти с остеопороза не са показали ефект върху хемостатичният баланс при продължителен прием на витамин К2[9]. Следва да се отбележи, че антикоагулантният ефект на варфарин може да се компенсира с не по-малко от 1 мг витамин К2. Следователно, използването на витамин K2 в по- високи дози от 1 мг е противопоказано при хора на антикоагулантна терапия.

Витамин К2 в костния метаболизъм и остеопорозата

Здравето на костите е изключително важно за цялостното здраве и качеството на живота. Здравите кости осигуряват на организма надеждна опора, даваща възможност за мобилност и за защита от наранявания.

Добавянето на калций в хранителната диета е често препоръчвано за поддържането на костното здраве. Скорошни проучвания показват, че витамин К2 оказва силно влияние върху костното изграждане чрез  белтъка  остеокалцин,  отговорен  за  включването на калций в костния матрикс. Витамин К2 е посочван като едно от най- често предписваното лечение на остеопороза в Япония.

Костта се състои от твърд компактен външен слой (кортикална) кост и вътрешна част, наречена трабекуларната кост (подобна на гъба матрица). Основните структурни елементи на костите са калций и фосфати, и протеини като колаген и остеокалцин.

Костите са живи тъкани и през целия живот тяхната регенерация е постоянен процес, независимо дали има увреда в целостта им (фрактури). Костната маса се увеличава до началото на двадесетте години, след това започва да намалява. Сериозно здравно предизвикателство днес е увеличаващият се брой на хората със слаби кости, причинени от остеопения (по-ниска от нормалната костна минерална плътност, BDM*) и остеопороза (болестно състояние с ниска BMD.

Остеопороза   означава   “порести   кости” и   се   използва за описание на всяко заболяване, което намалява костната маса и води до чупливост на костите. Преработените храни, безалкохолни напитки, кафе и храни, които са с високо съдържание на натрий и захар, насърчават остеопорозата като потенцират загубите на калций.

Възстановяването на костите след непатогенни фрактури е един нормален процес. В цикъла на костното ремоделиране така наречените остеокласти отстраняват старите или увредени костни структури(костна резорбция).

В същото време, друг вид костни клетки, наречени остеобласти, произвеждта нова костна тъкан ( костна формация), чрез образуване на остеокалцин, протеин, който в активна форма може да се свързва с калций. Балансът между костната изграждане от остеобласти и костната резорбция от остеокласти е от решаващо значение здравината на костите.

Дисбаланс може да доведе до остеопороза, патогенен процес, който е все по- чест в развитите страни, и като следствие до патологични фрактури- често съкращаващи живота и драстично намаляващи неговото качество.

Загуба на костна маса при мъже и жени след 40-50 годишна възраст

Международни изследвания показват, че в целия свят повечето хора губят костна маса с напредване на възрастта [18]. От 40 до 50 годишна възраст мъжете губят от 20 до 30% от общата си костна маса, а жените около 40 до 50%.

Публикувани са неголям брой интервенционални проучвания, третиращи въпроса за ефекта на Вит К1 върху костите. Обща тенденция е, че Витамин K1 (в границите между 0,25 мг до 10 мг на ден) самостоятелно подобрява остеокалцин карбоксилирането, но има малък ефект върху костната минерална плътност (BMD).

Ефектът на витамин К2 в човешкия организъм е много различен от ефекта на витамин К1, въпреки че функцията на витамин К като К1 или К2 като цяло е една и съща. Това е така, защото витамин К1 има много кратък полуживот и бързо отделяне. Той се използва предимно в черния дроб за целите на кръвосъсирването.

Бидейки достатъчен за осъществяване на кръвосъсирването късият му полуживот му пречи да бъде преразпределен в достатъчни количества в други екстрахепатални тъкани. Установено е, че Витамин К1 има много ограничен ефект върху сърдечно-съдовото и костно здраве. Както Витамини К1, така и К2 се транспортира до черния дроб чрез триглицериди, но само витамин К2 ( МК-4, както и МК-7) са включва в LDL фракцията на холестерола за транспорт до извънчернодробни тъкани.

От друга страна, дългият полуживот на витамин K2 (72 часа) му позволява да бъде разпределен в екстра-чернодробните тъкани и по този начин да влияе на сърдечно-съдовите заболявания и здравето на костите.

Добре известно е, че витамин К2 е кофактор за активирането на синтеза на костния протеин остеокалцин. Остеокалцин е най- важният протеин, който свързва калций към екстрацелуларната хидроксиапатитна костна матрица на костта. Остеокалцин трябва да се активира за да изпълни тази задача, и витамин K2 е единствения му активатор.

Така калций, витамин D и витамин K2 са еднакво важни и работят заедно за да се подобри здравето на костите

Калцият е необходим като стрителен материал, витамин D за да увеличи чревната му резорбция и производство на остеобласти, а витамин К2 за включване на калция в костните структури.

В голям брой японски изследвания, витамин К2 (МК-4) е тестван при високи фармацевтични дози (45mg/day). MK-4 има много кратък биологичен полуживот (1-2 часа), Това е причина, поради която се дава три пъти дневно и във високи дози, поради колебания на K2 серумните нива.

В различни рандомизирани студии са наблюдавани остеопоротични жени, на които са давани витамини К2, витамин D3, в различни комбинации на фона на калциев лактат в продължение на 2 годишен период. Като резултат е установен синергичен ефект от комбинацията с Витамин К2, довел до съществено увеличение на КМП в лумбалните прешлени в сравнение с другите групи.

Като алтернатива на MK-4, KINON (MK7) има уникално ефективни и доста впечтляващи ползи/ преимущества за  метаболизма  и  растежа  на  костите.  Той  има  3-  дневен  полуживот в плазмената циркулация, по- постоянни плазмени нива и акумулация в кръвта и в различни тъкани. Следователно KINON в ниски дози (препоръчителни 45µg/ден) е логичнитя избор за суплементация, поради това, че дори при прием в ниски дози може да се постигнат високи кръвни и тъканни нива.

KINON е новото поколение витамин К. Значението на комбинирането на витамин К2, MK-7 с витамин D3 и калций за оптималното здраве на костите се признава категорично.

Витамин К2 дефицит и сърдечно-съдови заболявания

В последните 50 години Витамин К се разглежда предимно като съществено важен само в контекста на кръвосъсирването. Съвременни проучвания с пациенти недвусмислено свързват ролята на Витамин К2 с калцификацията на съдовете. Витамин К2 е ко- фактор за ензима гама- глутамилкарбоксилаза.

Този ензим катализира карбоксилирането на специфични глутаминови остатъци в гама-карбоксиглутамил при определени протеини. Един от тях е матриксният Gla протеин (MGP). Той се синтезира в хондроцитите и гладкомускулните клетки. MGP е мощен инхибитор на съдовата калцификация.

Дефицитът на витамин К2 в съдовете може да увеличи размера на недокарбоксилираните, нефункционални форми на MGP и по този начин да доведе до увеличаване на отлагането на калций в съдовете, и в крайна сметка до сърдечно- съдови заболявания (ССЗ).

Изследователска група в Университета на Маастрихт показа, че приемът на витамин K2 при несуплементирани възрастни ( почти без изключение), е недостатъчен за напълно активиране на MGP (в най-добрия случай 70% от MGP е активиран).

Това означава, че здравите възрастни не са оптимално защитени срещу съдова калцификация, дори когато не приемат допълнително Са. Хората над 50 годишна възраст даже имат по- ниски нива на Витамин К2 , и следователно по-голяма част от техният MGP се синтезира в неактивна форма.

Освен това при хора на лечение с витамин К антагонисти като Варфарин се получава двоен ефект по отношение на артериалната калцификация в сравнение в пациенти неполучаващи Витамин К антагонисти.

Калцификацията води до увеличаване на аортната ригидност, което допринася за увеличение на систолното кръвно налягане и левокамерна хипертрофия, коронарна недостатъчност, исхемия и застойна сърдечна недостатъчност.

В артерии с атерослеротични плаки е установена 20- 50% по-ниска концентрация на Витамин К2 в сравнеие с артерии без такива в едно и също човешко тяло. Това предполага защитния ефект на Витамин К2 по отношение на съдовата калцифицация.

Въпреки че калцификацията на артериалната стена обикновено се увеличава с възрастта, наличието на тези калцификати увеличава риска от сърдечно- съдови събития независими от възрастта. Ето защо е необходимо да се предотврати отлагането на калцификати в артериите, или дори да се блокира, или намали вече присъстваща артериална калцификация.

Наскоро беше показано, че оформени вече артериални калцификати могат да се намалят от висок прием на витамин К2, и че еластичността на артериална стена е възможно да се възстанови.

Доказано е , че ефектът на Витамин К2 се осъществява чрез активация на MGP. Допълнително беше показано, че при хиперхолестеролемични зайци високи дози на витамин К2 намаляват концентрацията на холестерола, задържат прогресията на атеросклеротичните плаки, задебеляването на интимата и пулмоналната атеросклероза.

В Ротердамското проучване с почти 5000 участници се съобщава силна корелация между дългосрочния хранителния прием на витамин К2 и аортната калцификация и сърдечно-съдовата смъртност.

Високият прием на Витамин К2 подобрява здравето на сърдечно-съдовата система

След подразделение на кохортата в тертили според хранителния прием на витамин К2 и използване на най- ниския тертил на приема като отправна точка, рискът от сърдечно- съдова смъртност е 50% по-нисък в най-високият тертил за витамин К2 прием, докато рискът от смъртност от всякакви причини е 25% по-нисък.

Както беше споменато, антикоагулантният ефект на варфарин може да се компенсира с най- малко 1 мг витамин К2 [12] Следователно, използването на KINON в ниска доза (препоръчително 45mkg/day), е безопасно за хората на антикоагулантна терапия и поддържане здравето на сърдечно- съдовата система.

Витамин К2 дефицит и Диабет тип 2

Нови проучвания показват, че витамин  К2 участва в регулирането на енергийния метаболизъм. Значителен брой проучвания от реномирани източници са стигнали до извода, че Витамин К2 подпомага инсулиновата чувствителност и намалява инсулиновата резистентност. (53,54,55,56)

Витамин K2 активира остеокалцин, протеин, секретиран от остеобластите – клетките, отговорни за изграждането на костите. Оказва се, че активираният остеокалцин е  и  пряко  намесен  в пролиферацията на β клетките на панкреаса(клетките които произвеждат инсулин), като по този начин подобрява глюкозния толеранс и повишава инсулиновата чувствителност.

В допълнение карбоксилираният от Вит К2 остеокалцин също така увеличава продукцията на адипонектин, хормон продуциран от мастните клетки и също отговорен за подобряване на инсулиновата сензитивност. Това води до допълнителен благоприятен ефект върху глюкозния толеранс.

Суплементацията с витамин К2 изглежда уместна не само при вече настъпил Диабет тип , но и като първична профилактика на заболяването.

По-високият прием на витамин К2 се свързва с по-нисък риск от развитие на Диабет тип 2

Изследване, проведено в Холандия (60), съобщава онлайн на 27 април 2010г. в списание Diabetes Care, че е намерена връзка между приема на витамин K1 и K2 с по-нисък риск от развитие на диабет тип 2. Изследователи от University Medical Center Utrecht анализират данни от 38,094 холандски участници в EPIC изследваната група, които са били на възраст между 20 и 70г.

Отговорите на въпросника са анализирани за прием на филохинон (витамин К1) и менахинони (витамин К2). Витамин K1 приемът сред участниците в проучването е средно 200 мкг на ден, а витамин K2 е приеман средно 31 мкг на ден. При средно проследяване за период от 10.3 години са диагностицирани 918 случаи на диабет тип 2.

Анализът на данните разкрил 19% по-нисък риск от развитие на диабет при хората, чийто витамин K1 прием е сред най-високите 25% от пациентите, в сравнение с тези, чиито прием е бил сред най-ниска четвърт.

Наблюдава се линейна обратна връзка между витамин К2 и развитието на диабет. За всеки 10 микрограма увеличение на приема, е отбелязано намаление от 7% на риска. Така сред най- високите 25% от пациентите (най-висок прием на менахинон) намалението на риска достига 28%повече в сравнение с най-ниската четвърт.

По-голямата консумация на витамин К2 се свързва с подобрен липиден профил и намалени нива на С-реактивен протеин, маркер за възпалението.

Изследването е първото, което изследва връзката между възможността от развитие на диабет тип 2 и приема на витамин. “Резултатите от това проучване показват, че приема на филохинон и менахинон може да бъде свързан с намаляване на риска от диабет тип 2”, обобщават авторите. “При филохинон групата, намаленият риск нaстъпва при по-високи нива на прием, а за менахинон пациентите се наблюдава линейна обратна връзка с намаление на маркерите на възпалението(57) и подобрение на липидния профил.”

Витамин К2 при пациенти приемащи статини

Известно е, че приемът на някои лекарства, използвани в дългосрочен план, като антиацидни, антибиотици (цефалоспорини), антиепилептични и лекарства, които понижават холестерола може да доведе до дефицит на витамин К и съответните произтичащи от това небалгоприятни ефекти.

Резултатите от ново изследване (Trials&Fibrillations/04.2015(58 ) показват, че е налице парадоксално отношение между калцирането на коронарните артерии и обема на атероматозните плаки при хората на лечение със статини.

В анализа се изтъква, че статините, особено прилагани във високи дози всъщност стимулират коронарна калцификация въпреки намаляващият обем на коронарните плаки [59] и в крайна сметка това логично довежда до задълбочаване на атеросклерозата и сърдечната недостатъчност.

Фармакологичните механизми на този факт се обясняват в друга студия(61) (Expert Rev Clin Phar- macol. 2015 Mar) За разлика от текущото убеждение, че намаляване на холестерола със статини намалява атеросклерозата, в публикацията авторите отново изтъкват факта,че статините причиняват парадоксално коронарна калцификация.

Те свързват този факт и с инхибирането на синтеза на Витамин К2 от страна на статините и обосновават нуждата от допълнитела суплементация с  оглед избягване на  този негативен  ефект.

KINON – природният витамин К2

Традиционното японско ястие Нато, закуска приготвяна от ферментирали соеви зърна, е богата на природен менакинон-7 (МК-7). Извлеченият от Нато KINON (МК-7) се произвежда от Bacillus subtilis natto, и се състои от транс МК-7.

Това е формата на Витамин К с най-голяма бионаличност и биоактивност. Многобройни проучвания са показали, че традиционната консумация на Нато в Япония е свързана със значително подобрение в поддържане на нормални нива на Витамин К и на здравето на костите.

Три форми на Витамин К могат да бъдат намерени като хранителни добавки: МК-4(получен чрез органичен синтез и предлаган преди всичко в Япония), К1 (също със синтетичен произход и пробладаващата форма в останалия свят), и МК-7 (натурална форма извлечена от храната Нато). KINON осигурява естествен менахинон-7 (МК-7), високо ценен член на витамин K семейството, и има значителен ефект за предотвратяването на остеопорозата и сърдечно-съдови заболявания без да броим положителния ефект върху кръвосъсирването.

В първото проучване при хора с природен витамин К2 като хранителна добавка, беше демонстрирано, че естественият менакинон-7 е значително по- добър в сравнение със синтетичния витамин К1, осигурявайки: по- добро усвояване, много по-голяма бионаличност и плазмени нива [50]

Проучването   показа,   че   въпреки   различната   им   липофилност,   максималните   серумни концентрации на K1 и MK-7 са наблюдавани  приблизително 4 часа след приема. Но в същото време, МК-7 абсорбцията е 1,5 пъти по-добра от тази на К1. Значителна разлика се наблюдава по време на втората фаза (между 8 и 96 часа след приема), в която нивото на K1 намалява до изходното ниво в рамките на няколко часа, докато това на MK-7 остава забележимо   в продължение на най-малко четири дни.

Тази разлика се обяснява с факта, че след чревната резорбция и двата витамина се транспортират до черния дроб чрез триглицеридни фракции, от които те бързо се освобождават там, но само менакинон се редистрибутира след това чрез липопротеините с ниска плътност (LDL) [51].

Степента на карбоксилиране на остеокалцин е най- чувствителният маркер за ефективността на човешкия витамин К.

В проучването, предназначено да се сравни ефикасността на еквимоларно количество от К1 и МК-7, се измерва степента на карбоксилиране на остеокалцин след 6-седмичен период на прием. Въпреки че малко увеличение на карбоксилиране на остеокалцин е видимо за двете форми на витамин К на третия ден, в края на проучването (след 6 седмици), промяната в съотношението сOC / ucOC е 3 пъти по-високи за МК-7 от тази за К1. Това предполага, че по-високите серумни нива на МК-7 отразяват високи нива в тъканите и по-добра утилизация на МК-7.

Следователно, необходимата ефективна доза на KINON е в микрограми, а не в обхвата милиграм.

Като алтернатива на природния витамин К2, в източните страни MK-4 се използва в дози от 45mg/ ден по-скоро като лекарство, а не като хранителна добавка. MK-4 има много кратък полуживот ( 1-2 часа), поради което се дава три пъти дневно в доза от 15 мг . Дори на този режим краткият му полуживот ще доведе до колебания на серумните нива на витамин К2, което обяснява изискването за висока доза. Ето защо е противопоказан при антикоагулантна терапия.

Анализирайки приема на единични дневни дози от 100 µg, само MK-7 ефективно присъства в кръвообращениетоиенаразположение за усвояване от различни тъкани в рамките на 24 часа след приема. Ако се приема редовно, само MK-7 показва асимптоматично натрупване по време на първите две седмици, след което се достига стабилно steady-state състояние.

При съпоставими приеми, крайното ниво на МК-7 е 7 до 8 пъти е по-висока отколкото на К1, което предполага, че ако се приема ежедневно, 25 µг / д МК-7 е по-ефикасен от 100 µг / д  К1.

В заключение:

Синтетичен Витамин К1 или Витамин К2 като менакинон-4 (MK-4):

• Много кратък биологичен полуживот – 1-2 часа
• Необходими са високи фармакологични дози (в мг) и многократни дневни приеми.
• Големите дози  са  несъвместими  с  наличието  на  антикоагулантна (варфарин) терапия.

Натурален Витамин К2 като менакинон-7 (МК-7) – KINON:

• Най-дълъг биологичен полуживот – 3 дни (72 часа)
• Постоянни серумни нива и способност да осигури МК-7 за ензимно карбоксилиране на протеините във всички тъкани.
• По- ефективен при дози, които не превишават настоящите препоръки за дневен прием на витамин K от 75 мкг.
• В проучването  Ротердам  показва  висока  ефективност  при  ниско дневно ниво на прием 45 mkg/ден.
• Не  взимодейства   отрицателно   с   разреждащи   кръвта   лекарства (варфарин) в дози до 1мг/ ден.

Витамин К2 в храната	Можем да си набавим витамин К2 от зелените листни зеленчуци като зеле, пресен лук, спанак и растителните масла., Има го също в броколито, краставиците, карфиолът, пилешкия черен дроб, яйцата, ягодите.
Синтетични видове Витамин К2	Витамин К2 се дели на витамини К3, К4 и К5. Менахионите, които също са от естествен произход, се различават от витамин К с различния си брой представители на страничните вериги.
Влиянието на витамините върху здравината на костите	Комбинацията от калций, витамин Д и витамина К2 има есенциално значение за устойчивостта и нормалната работа на костите.
Взаимодействие с други лекарства	Не  взаимодейства   отрицателно   с   разреждащи   кръвта   лекарства (варфарин) в дози до 1мг/ ден. Препоръчителна е консултацията с лекар, ако пациентът не може да си набави витамин К по естествен път.
Ежедневен прием на Витамин К2	Според изследванията трябва да се приема три пъти дневно и във високи дози, поради колебания на K2 серумните нива. Той трудно се изнася с урината и с приема му не бива да се прекалява, за да не се стигне до токсично натрупване на високи дози в организма.

Често задавани въпроси

Какво представлява витамин К?

Отговор: Витамин К е група мастноразтворими витамини. Приема на мазнини спомага за правилното му усвояване. Важно е да бъдете внимателни с неговия прием, тъй като той не се извежда от организма чрез урината.

Кои са източниците на витамин К?

Отговор: Зеленолистните зеленчуци, различните видове лук, както и някои видове ядки са чудесни източници на витамин К. Техния прием може удачно да задоволи нуждите от този витамин. Тези храни съдържат и много други полезни вещества, необходими на организма.

Какви са симптомите на недостиг на витамин К?

Отговор: Симптомите на витамин К се изразяват в трудно зарастващи рани, кървящи венци, по-крехки кости, удължена менструация. Препоръчително е да не се предприема вземане на добавки с витамин К без консултация с лекар. Съществува опасност от предозиране.

 References:

1. Dam H: The antihemorrhagic vitamin of the chick: occurrence and chemical nature. Nature 1935, 135:652-653.
2. Shearer J.: Vitamin K. Lancet 1995, 345:229-234.
3. Ushiroyama , Ikeda A., Ueki M.: Effect of continuous combined therapy with vitamin K(2) andvitamin D(3) on bone mineral density and coagulofibrinolysis function in postmenopausal women. Maturitas 2002, 41:211-221.
4. Akiyama , Hara K., Matsumoto A., et al.: Comparison of intestinal absorption of vitamin K2 (menaquinone) homologues and their effects on blood coagulation in rats with hypoprothrombinae-mia. Biochem Pharmacol 1995, 49:1801-1807.
5. Vermeer , Jie K.S. & Knaper M.H.: Role of vitamin K in bone metabolism. Anuu. ev. Nutr. 1995,15:1-22.
6. Luo , Ducy P., McKee M.D., Pinero G.J., Loyer E., Behringer R.R. & Karsenty G.: Spontaneouscalcification of arteries and cartilage in mice lacking matrix GLA protein. Nature 1997, 386:78-81.
7. Booth L., Sittie J.W.: Dietary intake and adequacy of vitamin K. J Nutr1998, 128:785-788.
8. Bitensky , Hart J.P., Catteral A, et al.: Circulating vitamin K levels in patients with fractures. J Bone Joint Surg Br 1998, 70:663-664.
9. Asakura , Myou S., Ontachi Y., et al.: Vitamin K administration to elderly patients with osteoporosis induces no hemostatic activation, even in those with suspected vitamin K deficiency. Osteo-poros Int 2001, 12:996-1000.
10. Shiraki , Shiraki Y., Aoki C., Miura M.: Vitamin K2 (menatetrione) effectively prevents fractures and sustains lumbar bone mineral density in osteoporosis. J Bone Miner Metab 2000, 15:515-521.
11. Orimo , Shiraki M., Tomita A., et al. Effects of menatetrenone on the bone and calcium metabolizm in osteoporosis: a double-blind placebo-controlled study.  J Bone Miner Metab 1998, 16:106-112.
12. Crowther A., Donovan D., Harrison L., et al.: Low-dose oral vitamin K reliably reverse over anti-coagulation due to warfarin. Thromb Haemost 1998, 79:1116-1118.
13. Center R., Nguyen T.V., Schneider D, et al.: Mortality after all major types of osteoporotic fracturein men and women: an observation study. LancetI 1999, 353:878-882.
14. Braam A., Knapen M.H., Geusens P., at al.: Vitamin K1 supplementation retards bone loss in post-menopausal women between 50 and 60 years of age. Calcif Tissue Int 2003, 73:21-26.
15. Braam A., Knapen M.H., Geusens P., at al.: Factors affecting bone loss in female endurance athletes: a two-year follow-up study. Am J Sports Med 2003, 31:889-895.

16. Bolton-Smith , Mole P.A., McMurdo M.E.T., et al.: Two-year intervention with phyloquinone (vitamin K), vitamin D and calcium effect on bone mineral content of older women. Ann Nutr Metab2001, 45:46.
17. Schurgers J., Vermeer C.: Differential lipoprotein transport pathways of K-vitamins in healthy subjects. Biochim Biophys Acta2002, 1570:27-32.
18. Frost, : The Pathomechanics of Osteoporosis. Clin Orthop 200, 1985: 198-225.
19. Fauci, S., et al.: Harrison’s Principles of Internal Medicine, Vol. 2. NY: McGraw-Hill 1998.
20. Iwamoto , Taked T., Ichimura S.: Effect of combined administration of vitamin D3 and vitamin K2 on bone mineral density of lumbar spine in postmenopausal women with osteoporosis. J Orthop Sci 2000, 5:546-551.
21. Iwamoto , Taked T., Ichimura S.: Treatment with vitamin D3 and/or vitamin K2 for postmenopausal osteoporosis. Keio J Med 2003, 52:147-150.
22. Shanahan M., Proudfoot D., Farzaneh-Far A., Weissberg P.L.: The role of Gla proteins in vascular calcification. Crit Rev Eucaryot Gene Expr 1998, 8:357-375.
23. Schutgers J., Aebert H., Vermeer C, et al.: Oral anticoagulant treatment: friend or foe in cardiovascular disease? Blood 2004, 104:3231-3232.
24. Lehto , Niskanen L., Suhonen M, et al.: Median artery calcification. A neglected harbinger of cardiovascular complications in non-insulin-dependent diabetes mellitus. Arterioscler Thromb Vasc Biol 1996, 16:978-983.
25. Zieman J., Melenovsky V., Kass D.A.: Mechanisms, pathophysiology, and therapy of arterial stiffness. Arterioscler Thromb Vasc Biol 205, 25:932-942.
26. Rosenhek , BlinderT., Porenta G., et al.: Predictors of outcome in severe, asymptomatic aortic stenosis. N Engl J Med 2000, 343:611-617.
27. Raggi , Shaw L.J., Bernard D.S., et al.: Prognostic value of coronary artery calcium screening in subjects with and without diabetes. J Am Coll Cardiol 2004, 43:1663-1669.
28. Vermeer , Braam L.:Role of K vitamins in the regulation of tissue calcification. J Bone Miner Metab 2001, 19:201-206.
29. Schoutgers J., Spronk H.M., Soute B.A., et al.: Regression of warfarin-induced elastocalcinosis by high intake of vitamin K in Rats. Blood 2006:30.
30. Kawashima , Nakajima Y., Matubara Y., et al.: Effects of vitamin K2 (menatetreonone) on atherosclerosis and blood coagulation in hypercholesterolemic rabbits. Jpn J Pharmacol 1977, 75:135-143.
31. Gelenjese M., Vermeer C., Grobbee D.E., et al.: Dietary intake of menaquinone is associated with a reduces risk of coronary heart disease: the Rotterdam Study. J Nutr 2004, 134:3100-3105.
32. Ajisaka , Shimizu K., Miwa K.: Immunohistochemical study of protein induced by vitamin K absence or antagonist II in hepatocellular carcinoma. J Surg Oncol 2003, 84:89-93.
33. Bouzahzah , Nishikawa Y., Simon D., Carr B.I.: Growth control and gene expression in a new hepatocellular carcinoma cell line, Hep40: inhibitory actions of vitamin K.   J Cell Physiol 1995, 165:459-467.
34. Hitomi , Yokoyama F., Kita Y, et al.: Antitumor effect of vitamins K1, K2 and K3 on hepatocellular carcinoma in vitro and in vivo. Int J Oncol 2005, 26:713-720.
35. Matsumoto, Okano J., Nagahara T., Murakawi Y., : Apoptosis of liver cancer cells by vitamin K2 and enhancement by MEK inhibition. Int J Oncol 2006, 29: 1501-1508.
36. Nishikawa , Carr B.I., Wang M., et al.: Growth inhibition of hepatoma cells induced by vitamin K and its analogs. J Biol Chem 1995, 270:28304-28310.
37. NutterM., Cheng A.L., Hung H.L., Hsieh R.K., Ngo E.O, Liu T.W.: Menadione: Spectrum of atcancer activity and effects on nucleotide metabolism in human neoplastic cell lines. Biochem Pharmacol 1991, 41:1283-1292.
38. Osada , Saji S., Osada K.,: Critical role of extracellular signal-regulated kinase phosphorylation on menadione (vitamin K3) induced growth inhibition. Cancer 2001, 91:1156-1165.
39. Otsuka , Kato N., Shao R.X, et al.: Vitamin K-2 inhibits the growth and invasiveness of hepatocellular cells via protein kinase A activation. Hepatology 2004, 40:243-251.
40. Tokita , Tsuchida A., Miyazawa K, et al.: Vitamin K2-induced antitumor effect via cell-cycle arest and appoptosis in gastric cancer cell lines. Int Mol MedI 2006, 17:235-243.
41. Verrax , Cardobbi J., Delwaux M, et al. The association of vitamin C and vitamin K3 kills cancer cells mainly by autoschizis, a novel form of cell death. Basis for their potential use as coadjuvants in anticancer therapy. Eur J Med Chem 2003, 38:451-457.
42. von Gruening E., Jamison J.M., Gilloteaux J., et al.: The in vitro antitumor activity of vitamin C and K3 against ovarian carcinoma. Anticancer Res 2003, 23:3279-3287.
43. Wu F., Chang N.T., Chen W.J., Juan C.C. Vitamin K3-induced Cell cycle arrest and apoptotic cell death are accompanied by altered expression of c-fos and c-myc in nasopharyngeal carcinoma cells. Oncogene 1993, 8:2273-2244.
44. Wu F., Liao W.C., Chang H.M.: Comparison of antitumor activity of vitamins K1, K2 and K3 on human tumor cell by two (MTT and SRB) cell Viability assays. Life Sci1993, 52:1797-1804.
45. Yokoyama , Miyazawa K, Yoshida T., Ohyashiki K.: Combination of vitamin K2 plus imatinib mesylate enhanced induction of apoptosis in small cell lung cancer cell lines. Int J Oncol 2005, 26:33-40.
46. Yoshida, Miyazawa K, Kasuga I., et al.: Apoptosis induction of vitamin K2 in lung carcinoma cell lines: the possibility of vitamin K2 therapy for lung cancer. Int J Oncol 2003, 23:627-632.
47. Jamison M., Gilloteaux J., Taper H.S., summers J.L.: Evaluation of the in vitro and in vivo antitumor activities of vitamin C and K3 combinations against human prostate cancer. J Nutr 2001, 131:158S-160S.
48. Ogawa M, Nakai , Deguchi A., et al. Vitamin K2, K3 and K5 exert antitumor effects on established colorectal cancer in mice by inducing apoptotic death of tumor cells. Int J Oncol 2007, 31:323-331.
49. Nimptsch , Rohmann S., Kaaks R., Linseisen J.: Dietary vitamin K intake in relation to cancer incidence and mortality: results from the Heidelberg cohort of the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition. Am J Clin Nutr 2010, 91:1348-1358.
50. TeunissenJ., Hamulyak K., et al.: Vitamin K-containing dietary supplements: comparison of synthetic vitamin K1 and natto-derived menaquinone-7. Blood 2007, 109:3279-3283.
51. Schurgers J., Vermeer C.: Differential lipoprotein transport pathways of K-vitamins in healthy subjects. Biochem Biophys Acta 2002, 1570:27-32.
52. Yaegashi , Onoda T., Tanno K, Kuribayash T., Sakata K., Orimo H.: Association of hip fracture incidence and intake of calcium, magnesium, vitamin D, and Vitamin K. Eur J Epidemiol 2008, 23:219-225.
53. Lee NK,Sowa H,Hinoi  E,..Endocrine  regulation  of  energy  metabolism  by  the  skeleton.  Cell 2007;130:456-469
54. Ferron M,Hinoi E,Karsenty G,Ducy P, Osteocalcin differentially regulates beta cell and adipocyte gene expression and affects the development of metabolic diseases in wild-type mice. Proc Natl Acad Sci USA 2008;105:5266–5270
55. Sakamoto N,Nishiike T,Iguchi H,Sakamoto T. Possible effects of one week vitamin K (menaquinone-4) tablets intake on glucose tolerance in healthy young male volunteers with different descarboxy prothrombin levels. Clin Nutr 2000;19:259–263
56. Yoshida M, Jackues PF, Meigs JB, Effect of vitamin K supplementation on insulin resistance in older men and women. Diabetes Care 2008;31:2092–2096
57. Shea MK, Booth Sl,Massaro JM, Vitamin K and vitamin D status: associations with inflammatory markers in the Framingham Offspring Study. Am J Epidemiol 2008;167:313–320
58. Puri R, Nicholls SJ, Shao M, et al. Impact of statins on serial coronary calcification during atheroma progression and regression. J Am Coll Cardiol 2015; 65:1273-1282.Abstract
59. Shaw LJ, Narula J, Chandrashekhar Y. The never-ending story on coronary calcium. J Am Coll Cardiol 2015; 65:1273-1282. Extract
60. Joline J.Beulens, Daphne L.van der A,Diederick E. Grobbee,Ivonne Sluijs,Annemieke M.W.Spijkerman,Ivonne T.van der Schoow.Dietary Phylloquinon and Menaquinon intake and Risk of Type 2 Diabetes.
61. Okuyama H, Langsjoen PH, Hamazaki T, Ogushi Y, Hama R, Kobayashi T, Uchino H. Statins stimulate atherosclerosis and heart failure: pharmacological mechanisms. Expert Rev Clin Pharmacol. 2015 Mar;8(2):189-99.