Борната киселина при вагинални инфекции

Вагиналните инфекции са едни от най-честите причини за гинекологични консултации при жени в репродуктивна възраст. Най-разпространените състояния са бактериалната вагиноза, кандидозната вагинит и трихомониазата. С нарастващата антибиотична резистентност и високите нива на рецидиви, особено при бактериалната вагиноза и кандидозата, се наблюдава засилен интерес към алтернативни или допълващи терапии, като една от тях е локалното приложение на борна киселина.

Борната киселина (H₃BO₃) е слаба, неорганична, монобазна киселина, която представлява бял кристален прах, добре разтворим във вода. В природата се среща като минерала сасолин в термални извори и вулканични изпарения, както и в съединения като боракс. През последните десетилетия борната киселина добива значителна популярност в медицинската практика, благодарение на своята антимикробна, фунгицидна и антипаразитна активност, особено при резистентни и рецидивиращи инфекции.

Медицински приложения

Борната киселина се използва локално като:

• Антисептик при леки кожни инфекции, дерматити, рани и изгаряния;
• Офталмологичен разтвор за промиване при конюнктивити и дразнене;
• Вагинален антисептик – най-значимото ѝ приложение през последните години.

Рецидивираща бактериална вагиноза (RBV) и борната киселина

Бактериалната вагиноза е най-честата вагинална инфекция в световен мащаб. Въпреки че стандартната антимикробна терапия с метронидазол е ефективна в краткосрочен план, до 30% от пациентките имат рецидив в рамките на 3 месеца след лечение. Причините за това включват устойчиви бактерии и образуването на бактериален биофилм – защитна структура, която затруднява проникването на антибиотици.

В клиниката по вагинит към Wayne State University, САЩ, е проведено проучване с цел да се оцени ефективността на добавянето на борна киселина към стандартната терапия при жени с рецидивираща бактериална вагиноза.

В изследването са включени 58 жени, всяка от които е имала поне три епизода на бактериална вагиноза през последната година. Резултатите са обнадеждаващи – още след първите два етапа на лечението (антибиотик и борна киселина) между 88% и 92% от жените влизат в ремисия. След приключване на поддържащата фаза, при около 77% от пациентките не се наблюдава повторна поява на симптомите в рамките на 6 месеца. Изследователите отбелязват, че положителният ефект се дължи най-вероятно на способността на борната киселина да нарушава бактериалния биофилм във влагалището – основен фактор за персистиране на инфекцията и неуспех на стандартното лечение.

Борна киселина при кандидозен вагинит

Кандидозната вагиноза е втората най-честа вагинална инфекция след бактериалната. Приблизително 41.4% от вагинитите се дължат на гъбички от род Candida, най-често Candida albicans, като някои от тях страдат от повтарящи се епизоди на рецидивиращи гъбични инфекции на влагалището или изпитват неуспех при конвенционалната терапия. Тези проблеми могат да продължат въпреки наличието на силнодействащи азолови противогъбични лекарства, които се прилагат локално или перорално.

Поради това, че стандартните терапии не винаги са успешни, както лекари, така и пациенти търсят алтернативи, които биха могли да са ефективни при терапевтичен неуспех. Сред често споменаваните алтернативи е борната киселина, която се прилага интравагинално чрез желатинова капсула или супозитория.

В клинично проучване, проведено в Иран, е изследвана ефективността на борната киселина в сравнение с флуконазол при лечение на кандидозен вагинит. В изследването участват 50 жени с лабораторно потвърдена Candida инфекция. Участничките са разделени в две групи – едната получава флуконазол перорално по 150 mg в продължение на 3 дни, а другата – интравагинална борна киселина по 600 mg дневно в продължение на 14 дни.

Резултатите показват, че борната киселина има по-висока ефективност: 78% от жените в тази група постигат пълно микробиологично излекуване, срещу 69.5% при флуконазол. Освен това, при жени с диабет или преддиабет борната киселина показва по-добър резултат, като успява да елиминира инфекцията при по-голям процент от тях в сравнение с флуконазол.

Заключението на авторите е, че борната киселина представлява ефективна, безопасна и потенциално по-добра алтернатива на флуконазол, особено при жени с рецидивираща инфекция или метаболитни състояния като диабет.

Борна киселина при полово предавани инфекции

Трихомониазата е най-често срещаната нехерпесна полово предавана инфекция в световен мащаб. Причинителят ѝ е паразитът Trichomonas vaginalis – едноклетъчен протозоен организъм, който засяга предимно женската полова система. Макар инфекцията при мъжете често да протича безсимптомно, при жените тя може да предизвика неприятни симптоми като течение, парене, сърбеж и възпаление.

Стандартната терапия включва използването на нитроимидазолови антипротозойни лекарства като метронидазол или тинидазол. Въпреки добрата първоначална ефективност, съществуват сериозни предизвикателства: наблюдават се случаи на резистентност, както и пациенти с непоносимост към тези лекарства. В такива ситуации терапевтичните възможности са ограничени и често се налага търсене на алтернативни подходи.

В лабораторно изследване е оценена антипаразитната активност на борната киселина срещу причинителя на трихомониазата – Trichomonas vaginalis. Използвани са както стандартни лабораторни щамове, така и клинични изолати от пациенти. Резултатите показват, че борната киселина е ефективна още при ниски концентрации (минимална летална концентрация между 0.3% и 0.6%), като напълно потиска растежа и убива паразитите при концентрации от 0.4% нагоре.

За разлика от други киселини (като млечна и оцетна), ефектът на борната киселина е независим от pH на средата, което я прави по-надеждна в различни физиологични условия. Освен това, при по-ниски концентрации действието ѝ е обратимо, което предполага по-нисък риск от трайно увреждане на нормалната микрофлора.

Изследването подкрепя използването на борната киселина като потенциално допълнение или алтернатива при лечение на трихомониаза, особено в случаи на резистентност или непоносимост към стандартната терапия с метронидазол.

Заключение

Борната киселина демонстрира широкоспектърна антимикробна активност и потенциал за клинично приложение при редица инфекции, особено при онези, които не се повлияват от конвенционалната терапия.

Източници:

• Reichman, O., Akins, R., & Sobel, J. D. (2009). Boric acid addition to suppressive antimicrobial therapy for recurrent bacterial vaginosis. Sexually Transmitted Diseases, 36(11), 732–736. https://doi.org/10.1097/OLQ.0b013e3181b08456
• Mohamadianamiri, M., Sourati, A., & Aklamli, M. (2024). Comparing the therapeutic effects of boric acid and fluconazole in the treatment of vaginal candidiasis. Journal of Guilan University of Medical Sciences, 33(2), 216–227. https://doi.org/10.32598/JGUMS.33.2.2153.1
• Brittingham, A., & Wilson, W. A. (2014). The antimicrobial effect of boric acid on Trichomonas vaginalis. Sexually Transmitted Diseases, 41(12), 718–722. https://doi.org/10.1097/OLQ.0000000000000203
• Müller, M. L., Petersen, C. D., & Saunte, D. M. L. (2024). Boric acid for the treatment of vaginitis: New possibilities using an old anti-infective agent: A systematic review. Dermatologic Therapy, 2024, Article ID 2807070, 19 pages. https://doi.org/10.1155/2024/2807070

Lotamile boric глобули – ефективно решение при вагинални инфекции: