Атопичен дерматит

Атопичният дерматит (АД) е хронично възпалително кожно заболяване, което засяга както деца, така и възрастни. Характеризира се със сухота, сърбеж, зачервяване и рецидивиращ ход, като значително нарушава качеството на живот. Въпреки че клиничната картина при пациенти с бяла кожа е сравнително добре разпознаваема, заболяването остава предизвикателство поради сложната си етиология, честите съпътстващи заболявания и нуждата от персонализиран терапевтичен подход.

Разпространение в европейското население

В Европа АД засяга между 15% и 20% от децата и около 5–10% от възрастните. Заболяването обикновено започва в ранна детска възраст, като при близо 60% от пациентите се проявява още в първата година от живота. При 10–30% от случаите симптомите продължават и в зряла възраст.

По-висока честота на АД се наблюдава в Северна и Западна Европа — в страни като Великобритания, Германия, Франция и скандинавските държави. Смята се, че урбанизацията, климатичните особености и високият стандарт на живот допринасят за тази тенденция, подкрепяйки т.нар. хигиенна хипотеза.

Клинична картина при бяла кожа

При пациенти с европейски произход АД най-често се проявява с ясно изразени еритемни (зачервени) зони, сухота и екзематозни плаки, разположени във флексурните области — вътрешната част на лактите и коленете, шията, лицето и торса. При хронично протичане се развива лихенификация (удебеляване на кожата) и вторични инфекции, предизвикани от разчесване.

Бялата кожа позволява по-лесно визуализиране на възпалителните лезии, което улеснява диагностиката в сравнение с пациенти с по-тъмен тен. Въпреки това, заболяването често се съпровожда с нарушения в съня, социална изолация и тревожност. До 30% от възрастните с АД страдат от депресивни или тревожни разстройства.

Генетични и средови рискови фактори

Един от основните генетични рискови фактори при европейци е мутацията във филагриновия ген (FLG), който играе ключова роля в изграждането на кожната бариера. Приблизително 10% от населението в Европа е носител на поне една загуба на функция в FLG, което увеличава значително риска от развитие на АД.

Към другите важни рискови фактори спадат фамилната обремененост, климатичните условия (особено студен и сух въздух), ниска влажност и експозиция на въздушно замърсяване — особено фини прахови частици (PM2.5), които са доказан провокиращ фактор.

Ролята на микробиома

Кожният микробиом е от съществено значение за поддържането на здравата кожна бариера. При пациенти с АД често се наблюдава нарушен микробиален баланс — особено прекомерно разпространение на Staphylococcus aureus, който засилва възпалението чрез отделяне на суперантигени и токсини.

Нови подходи в терапията включват използването на пробиотици, пребиотици и живи микроорганизми като Roseomonas mucosa, с които се цели възстановяване на микробното разнообразие и редуциране на възпалителната реакция.

Лечебни стратегии

Според препоръките на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV), лечението на АД следва строго индивидуализиран подход, базиран на тежестта на заболяването:

При лека форма се препоръчва редовна употреба на емолиенти, съчетани с ниско до средно силни локални кортикостероиди. Калциневриновите инхибитори (напр. пимекролимус) са добра алтернатива при чувствителни зони като лице или гениталии.

При умерено до тежко протичане се прилагат фототерапия (UVB 311 nm), системни имуносупресивни средства като циклоспорин А или метотрексат, както и биологични медикаменти.

Биологични терапии, като dupilumab (инхибитор на IL-4/IL-13), са одобрени за пациенти с умерено до тежко АД и показват отличен профил на ефикасност и безопасност.

Новите поколения терапии, включително JAK инхибитори (upadacitinib, abrocitinib), осигуряват бързо клинично подобрение, но изискват стриктен мониторинг поради риск от системни странични ефекти.

Роля на хранителните добавки при леки форми на АД

В допълнение към локалната грижа, определени хранителни добавки могат да подпомогнат бариерната функция на кожата и да намалят честотата на рецидиви при пациенти с лека форма на АД. Най-добре проучените включват:

Омега-3 мастни киселини (EPA и DHA) – доказано намаляват възпалението чрез потискане на простагландини и левкотриени. Добавки с рибено масло са асоциирани с по-малка нужда от кортикостероиди при пациенти с хроничен дерматит.

Витамин D – има имуномодулиращо действие и подобрява епидермалната бариера. При хора с дефицит добавянето на витамин D3 (1000–2000 IU/ден) води до значително подобрение в клиничните симптоми на АД.

Пробиотици и пребиотици – особено при деца и млади възрастни, щамове като Lactobacillus rhamnosus GG и Bifidobacterium lactis могат да намалят риска от рецидиви и да модулират имунния отговор. Ефектът е най-изразен при продължителен прием (над 8 седмици).

Цинк и витамин Е – антиоксидантите подпомагат възстановяването на кожата и неутрализират оксидативния стрес, който е значим фактор в патогенезата на АД. Добавки със цинков глюконат и витамин Е показват умерено, но статистически значимо подобрение при някои пациенти.

Източници:

Nutten S. (2015). Atopic dermatitis: global epidemiology and risk factors. Ann Nutr Metab, 66(Suppl 1):8–16.

Irvine AD, McLean WHI, Leung DYM. (2011). Filaggrin mutations associated with skin and allergic diseases. N Engl J Med, 365:1315–1327.

Barbarot S, et al. (2018). Epidemiology of atopic dermatitis in adults: Results from an international survey. J Allergy Clin Immunol Pract, 6(4):1143–1150.

Wollenberg A, et al. (2018). European guideline (ETFAD/EADV) on atopic eczema: Treatment with systemic immunosuppressive agents. J Eur Acad Dermatol Venereol, 32(5):850–878.

Kim J, et al. (2018). Impact of air pollution on atopic dermatitis. Ann Dermatol, 30(2):137–144.

Myles IA, et al. (2018). Therapeutic responses to Roseomonas mucosa in atopic dermatitis. JCI Insight, 3(22):e120608.

Drucker AM, et al. (2017). The burden of atopic dermatitis: Summary of a report for the National Eczema Association. J Invest Dermatol, 137(1):26–30.