Тромбофилията е вродено състояние на хипекоагулитет или по-просто, повишен риск от образуване на тромби (кръвни съсиреци). Като цяло това състояние предразполага пациентите към висок риск от сърдечно-съдови инциденти, особено в комбинация с други фактори, като пушене и метаболитен синдром. Когато едно хиперкоагулитетно състояние, каквото е бременността, е съпроводено с вродена тромбофилия, рискът от тромбоза се повишава допълнително. Това води до дълбока венозна тромбоза, белодробен тромбоемболизъм или артериална тромбоза при майката, както и нарушен кръвоток през плацентата, водещ до изоставане в ембрионалния растеж или загуба на плода. Стряскаща статистика сочи, че 40-50% от спонтанните аборти са регистрирани при пациентки с тромбофилии (Brenner et al., 1999).

Бременност и тромбоза

Бремеността се свързва със състояние на повишено кръвосъсирване (хиперкоагулитет), което се обяснява с еволюционен механизъм за намаляване на кървенето по време на раждане. Сама по себе си бременността предразполага тромботични инциденти, особено при пациентки с история на предишна тромбоза, пациентки със съпътстващи заболявания, както и по-възрастни дами. Жени, при които е имало предишен тромботичен инцидент са 3.5 пъти по-склонни към тромбоза при бременност, в сравнение с небременни жени (Pabinger и Grafenhofer, 2002). 75 – 80% от инцидентите по време на бременност са венозни (James еt al., 2006), но риск от артериална тромбоза също присъства. В последните години с напредването на генетиката, голяма част от бременните имат шанс да бъдат изследвани за състояния, които допълнително увеличават риска от тромбоза, т.нар тромбофилии и така да бъдат насочени към терапия против възможни усложнения.

Видове тромофилии

Има поне 13 различни мутации на различни гени, участващи в образуването на тромби, които повишават риска от тромбоза (Sykes et al., 2000). Тези мутации водят до повишена плазмена концентрация на някои коагулационни фактори или понижена такава на някои анти-тромботични протеини. Само някои от тези тромбофилии, обаче, са асоциират с висок риск от тромботични инциденти по време на бременност и съответно, загуба на плода. В следващите редове съвсем накратко ще разгледаме точно тези генетични дефекти, които предразполагат усложнения при бременност.

1.  PAI-1 4G/5G тромбофилия (Li et al., 2015) – PAI-1 (инхибитор на плазминогенния активатор – 1) е плазмен протеин, който потиска действието на плазминогенния активатор. Плазминогенният активатор потенцира едногенната фибринолитична активност, така мутацията в гена на неговия инхибитор причинява спад в нормалните фибринолитични активности и обуславя риска от тромбоза. Независимо от противоречивите резултати относно PAI-1 4G/5G тромбофилия и повтаряеми спонтанни аборти, най-скорошните проучвания сочат неизменна взаимовръзка (Dossenbach-Glaninger et al., 2003; Subrt et al., 2013; Khosravi et al., 2014)
2.  FVL мутация (Фактор V Leiden) – тази тромбофилия е най-често срещаната – 40-50 % от всички случаи на тромбофилия. Тя води до резистентност към анти-коагулационният протеин C, който от своя страна не може да възпрепятства работата на коагулационните фактори Va и VIIIa и така потенцира тромбообразуването (Ormesher et al., 2016).
3. Протеин С резистентност – може да бъде вследствие на няколко генни мутации, включително споменатата под т.2
4. Протеин S резистентност – протеин S активира протеин C и така последиците са сходни с посочените по-горе – потенциране на коагулационните фактори Va и VIIIa и повишен риск от тромбоза.

Терапевтични подходи при бременност

Много и противоречиви са данните за ефикасността на антикоагулантите при бременни с тромбофилия. Стандартът в превенцията от спонтанни аборти и усложнения при пациентки с тромбофилия е нискомолекулярен хепарин и в някои случаи ниски дози аспирин. Тези подходи, обаче крият множество рискове като ексесивно кървене, хипокалиемия (ниски плазмени нива на калий) и тромбоцитопения (понижен брой тромбоцити в кръвта). Най-вече начинът на приложение на нискомолекулните хепарини е единствено инжекционен, което е крайно неудобно предвид 9-месечния период на бременността. Инжекционната администрация също крие рискове от локални инфекции хеморагични диатези (синки).
Неоспорими доказателства сочат, че протеин С и S резистентностите не се повлияват значимо от стандартната антитромботична терапия, включваща нискомолекулярен хепарин (Shinozaki et al., 2016).

Един ефикасен, значително по-удобен и абсолютно безвреден начин да бъдат избегнати тромботичните усложнения при бременни е приемът на натокиназа NataspinH. Той е един напълно натурален фибринолитик, който е под формата на капсули и не крие никакви рискове от кървене и други усложнения, както за майката, така и за бъдещото новородено. Тук можете да прочетете подробна информация за механизма на действие и множеството предимства на този продукт.

Референции:

Brenner, B., Sarig, G., Weiner, Z., Younis, J., Blumenfeld, Z. and Lanir, N., 1999. Thrombophilic polymorphisms are common in women with fetal loss without apparent cause. Thrombosis and haemostasis, 82(01), pp.6-9.
Dossenbach-Glaninger, A., van Trotsenburg, M., Dossenbach, M., Oberkanins, C., Moritz, A., Krugluger, W., Huber, J. and Hopmeier, P., 2003. Plasminogen activator inhibitor 1 4G/5G polymorphism and coagulation factor XIII Val34Leu polymorphism: impaired fibrinolysis and early pregnancy loss. Clinical chemistry, 49(7), pp.1081-1086.
James, A.H., Jamison, M.G., Brancazio, L.R. and Myers, E.R., 2006. Venous thromboembolism during pregnancy and the postpartum period: incidence, risk factors, and mortality. American journal of obstetrics and gynecology, 194(5), pp.1311-1315.
Khosravi, F., Zarei, S., Ahmadvand, N., Akbarzadeh-Pasha, Z., Savadi, E., Zarnani, A.H., Sadeghi, M.R. and Jeddi-Tehrani, M., 2014. Association between plasminogen activator inhibitor 1 gene mutation and different subgroups of recurrent miscarriage and implantation failure. Journal of assisted reproduction and genetics, 31(1), pp.121-124.
Li, X., Liu, Y., Zhang, R., Tan, J., Chen, L. and Liu, Y., 2015. Meta-analysis of the association between plasminogen activator inhibitor-1 4G/5G polymorphism and recurrent pregnancy loss. Medical science monitor: international medical journal of experimental and clinical research, 21, p.1051.
Ormesher, L., Simcox, L., Tower, C. and Greer, I.A., 2016. Management of inherited thrombophilia in pregnancy. Women’s Health, 12(4), pp.433-441.
Pabinger, I. and Grafenhofer, H., 2002. Thrombosis during pregnancy: risk factors, diagnosis and treatment. Pathophysiology of haemostasis and thrombosis, 32(5-6), pp.322-324.
Shinozaki, N., Ebina, Y., Deguchi, M., Tanimura, K., Morizane, M. and Yamada, H., 2016. Protein S deficiency complicated pregnancy in women with recurrent pregnancy loss. Gynecological Endocrinology, 32(8), pp.672-674.
Subrt, I., Ulcova‐Gallova, Z., Cerna, M., Hejnalova, M., Slovanova, J., Bibkova, K. and Micanova, Z., 2013. Recurrent pregnancy loss, plasminogen activator inhibitor‐1 (‐675) 4G/5G polymorphism and antiphospholipid antibodies in Czech women. American Journal of Reproductive Immunology, 70(1), pp.54-58.
Sykes, T.C.F., Fegan, C. and Mosquera, D., 2000. Thrombophilia, polymorphisms, and vascular disease. Molecular Pathology, 53(6), p.300.