Шафранът – здраве от природата

Шафранът (Crocus sativus L.) представлява уникална по своята биологична и терапевтична стойност култура, известна още от древността като „червеното злато“. Придобиван чрез деликатно събиране и сушене на близалцата на цвета, той е не само най-скъпата подправка в света, но и обект на все по-широко внимание от страна на съвременната медицина. През последните две десетилетия се натрупаха сериозни научни доказателства, че екстрактите от шафран притежават значителен фармакологичен потенциал: антиоксидантен, неврозащитен, антидепресивен, противораков и метаболитно-регулиращ. Изследвания в областта на фитофармакологията и молекулярната биология разкриват сложния биохимичен състав на тази култура и механизмите, чрез които оказва въздействие върху различни системи в човешкия организъм.

Биоактивни съединения и молекулна фармакология

Фармакологичната активност на шафрана се дължи предимно на три основни съединения: кроцин, пикрокроцин и сафранал. Кроцинът, водноразтворим каротеноид, е отговорен за характерния златисто-жълт цвят на подправката. На молекулярно ниво той упражнява мощен антиоксидантен ефект, като инхибира липидната пероксидация и засилва активността на антиоксидантните ензими като супероксид дисмутаза (SOD), каталаза и глутатион-пероксидаза. Пикрокроцинът, гликозид на сафранала, при хидролиза придава характерния горчив вкус и също така проявява антипролиферативна активност срещу някои туморни линии. Сафраналът, основният летлив компонент, проявява невромодулиращ ефект, като влияе върху серотонинергичната, допаминергичната и норадренергичната невротрансмисия в ЦНС (централна нервна система). Тези съединения демонстрират синергичност и активност в дози, значително по-ниски от обичайните фармакологични агенти, което прави шафрана особено интересен за клиничната медицина и нутритерапията.

Невропротективни и психоактивни ефекти

Един от най-обещаващите аспекти в изследванията върху шафрана е неговото въздействие върху психичното здраве. Няколко рандомизирани, двойно-сляпи и плацебо-контролирани проучвания показват, че приемът на 30 mg/ден шафранов екстракт в продължение на 6–8 седмици води до значимо намаление на симптомите на лека до умерена депресия, със статистически еквивалентна ефективност спрямо селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) като флуоксетин и сертралин. Освен това, шафранът показва анти-тревожен ефект при здрави индивиди, както и подобрение в качеството на съня при хора с първична инсомния. Предполага се, че сафраналът действа като агонист на GABA рецепторите, подобно на бензодиазепините, но без риска от зависимост. Също така се обсъжда ролята му в повишаването на невротрофичния фактор (BDNF), свързан с неврогенеза и невропластичност.

Шафранът и метаболитният синдром

Нарастващият брой данни подкрепя ползите от шафрана при метаболитни нарушения, включително диабет тип 2, дислипидемия и артериална хипертония. Екстрактите от шафран и неговите активни компоненти проявяват инсулиноподобна активност, като подобряват глюкозния транспорт в клетките, потискат глюконеогенезата в черния дроб и редуцират оксидативния стрес, съпътстващ хипергликемията. Метанализи на рандомизирани клинични проучвания показват статистически значимо понижение на глюкозата на гладно, HbA1c и LDL-холестерола след 8-седмичен прием. Кроцинът също така намалява експресията на гени, свързани с липогенезата, и модулира PPAR-гама сигнали, което предполага потенциал за профилактика на инсулинова резистентност.

Противотуморен потенциал

Шафранът демонстрира антинеопластична активност както in vitro, така и in vivo, особено срещу тумори на гърдата, черния дроб, дебелото черво и панкреаса. Кроцинът индуцира апоптоза чрез активиране на каспаза-3 и каспаза-9, както и чрез намаляване на експресията на Bcl-2 и повишаване на Bax – класическа сигнална каскада за програмирана клетъчна смърт. Освен това кроцетинът инхибира ангиогенезата чрез блокиране на VEGF-свързаните пътища, което може да ограничи прогресията и метастазите. Макар че голяма част от тези данни са все още на експериментално ниво, те разкриват потенциала на шафрана като адювант в онкотерапията, особено поради ниската му токсичност и добра поносимост.

Източници:

Akhondzadeh, S., Fallah-Pour, H., Afkham, K., Jamshidi, A. H., & Khalighi-Cigaroudi, F. (2005). Comparison of Crocus sativus L. and imipramine in the treatment of mild to moderate depression: A pilot double-blind randomized trial. BMC Complementary and Alternative Medicine, 5(1), 12. https://doi.org/10.1186/1472-6882-5-12

Amin, A., Nemr, R., Al-Shaqha, W. M., & Al-Salem, A. M. (2015). Chemopreventive activities of saffron: A review of the molecular mechanisms. Journal of Cancer Therapy, 6(1), 38–47. https://doi.org/10.4236/jct.2015.61005

Boskabady, M. H., Shafei, M. N., Saberi, Z., & Amini, S. (2011). Pharmacological effects of Crocus sativus (saffron): A review. Iranian Journal of Basic Medical Sciences, 14(6), 478–483.

Hosseinzadeh, H., & Nassiri-Asl, M. (2013). Avicenna’s (Ibn Sina) the Canon of Medicine and Saffron (Crocus sativus): A review of potential therapeutic effects. Iranian Journal of Basic Medical Sciences, 16(12), 1212–1220.

Lopresti, A. L., & Drummond, P. D. (2014). Saffron (Crocus sativus) for depression: A systematic review of clinical studies and examination of underlying antidepressant mechanisms of action. Human Psychopharmacology: Clinical and Experimental, 29(6), 517–527. https://doi.org/10.1002/hup.2434

Milajerdi, A., Parohan, M., Larijani, B., & Esmaillzadeh, A. (2018). The effects of saffron on glycemic control: A systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Complementary Therapies in Medicine, 41, 124–130. https://doi.org/10.1016/j.ctim.2018.09.010