Жените са по-уязвими към дълъг COVID

Пет години след началото на пандемията от COVID-19, дългосрочните последици от инфекцията продължават да засягат милиони хора по света. Сред най-засегнатите се откроява една група – жените. Растящият обем научни доказателства показва, че те са значително по-уязвими към дълъг COVID в сравнение с мъжете. Ново мащабно изследване на Националния институт по здравеопазване на САЩ (NIH), публикувано в JAMA Network Open, потвърждава това предположение.

Историята на Летисия: личният отпечатък на дългия COVID

Бразилската учена Летисия Соареш се заразява с COVID-19 през април 2020 г., докато завършва постдокторантура по екология на заболяванията в Канада. До август вече е прикована на легло. Наред със силни мигрени, тя изпитва цял спектър от симптоми: безсъние, ставни и мускулни болки, стомашно-чревни разстройства и крайна умора. Но най-неочакваното е пълното изчезване на менструалния ѝ цикъл – нещо необичайно за жена с вътрематочна хормонална спирала. Години по-късно кръвотечението се завръща – обилно и продължително, като допълнително влошава състоянието ѝ.

Какво показва науката: жените са изложени на по-висок риск

Изследването на NIH, обхващащо над 12 200 души с прекаран COVID между 2021 и 2024 г., установява, че жените имат между 31% и 44% по-висок риск от развитие на дълъг COVID в сравнение с мъжете – дори след като се отчетат фактори като възраст, раса и наличие на други заболявания. Най-голям риск е установен при жени, които не са бременни и не са в менопауза.

„Това е новаторско откритие“, коментира д-р Димпи Шах, водещ автор на проучването. Според нея възрастта, бременността и менопаузата оказват силно влияние върху вероятността за развитие на дългосрочни симптоми.

Хормони, имунитет и автоимунитет

Четири основни хипотези се разглеждат относно механизмите на дълъг COVID: остатъчна вирусна активност, реактивация на латентни вируси, автоимунни процеси и хронично възпаление. Последната хипотеза – автоимунитетът – се оказва особено релевантна за жените.

Жените притежават две Х-хромозоми, като дори „изключената“ от тях не е напълно деактивирана и продължава да изразява имунноактивни гени. Това води до по-силен имунен отговор, но също така увеличава риска от автоимунни реакции.

Освен това половите хормони играят роля: естрогенът засилва имунния отговор, докато тестостеронът, който доминира при мъжете, го потиска. Това може да обясни защо мъжете по-често преживяват тежка остра инфекция, но по-рядко развиват дългосрочни последствия.

Менструални нарушения и недостатъчно изследвани симптоми

Редица жени с дълъг COVID съобщават за промени в менструалния цикъл – като отсъствие, удължаване, засилване или болка. Според д-р Акико Ивасаки от Йейлския университет тези симптоми подсказват за връзка между хормоналните колебания и имунната дисфункция. „Нуждаем се от повече изследвания в тази посока. Менструалната наука трябва да стане част от клиничните подходи“, казва Ивасаки.

Надежда за диагностика и по-добро лечение

„Ако открием начин да диагностицираме дълъг COVID чрез обикновен кръвен тест, това ще промени възприятието за заболяването“, казва Ивасаки. Това би означавало не само по-точна диагностика, но и по-персонализирано лечение – включително на базата на полови и хормонални различия.

Според д-р Шах, тази нова информация трябва да мотивира жените да обръщат внимание на тялото си и да търсят лекарска помощ при продължителни симптоми. „Това е зов за действие“, категорична е тя.

Източник: JAMA Network Open, NIH RECOVER Study, Yale University, MIT, Mount Sinai Health System