Ретиноидите – златният стандарт в грижата за кожа с акне

Акнето е едно от най-често срещаните кожни заболявания, засягащо до 85% от подрастващите, но и немалка част от възрастните – особено жени. Съвременната дерматология е категорична: независимо от тежестта на състоянието, локалните ретиноиди трябва да присъстват като основен компонент във всяка ефективна терапевтична схема.

Д-р Хилари Болдуин, дерматолог и директор на Acne Treatment & Research Center в Ню Йорк, посочва, че успешно лекуваните пациенти обикновено използват комбинирана терапия, включваща средно 2–3 активни съставки. Именно ретиноидите са в основата на тази синергия.

Какво представляват локалните ретиноиди?

Ретиноидите са производни на витамин А, които действат директно върху механизмите, стоящи в основата на акнето. Те нормализират процеса на кератинизация (обновяване на клетките), предотвратяват запушването на порите, намаляват възпалението, спомагат за изчистване на съществуващи лезии и предотвратяват образуването на нови.

Освен това, ретиноидите засилват проникването на други локални медикаменти и играят роля в намаляването на поствъзпалителна хиперпигментация и белези – чести последствия при умерено до тежко акне.

Кои ретиноиди се използват в клиничната практика?

През последните десетилетия се утвърдиха няколко основни молекули, всяка със своите характеристики:

Третиноин – първият одобрен ретиноид за локално приложение (1971), с доказана ефективност, но с по-висок риск от дразнене.

Адапален – синтетичен ретиноид от ново поколение, с по-добра поносимост и стабилност в комбинация с други съставки.

Тазаротен – мощен ретиноид с добър ефект при хиперкератоза, постакне белези и себореен компонент.

Трифаротен – най-новото поколение, насочено селективно към рецептора RAR-γ, с по-нисък потенциал за дразнене и доказана ефективност при акне по тялото.

Ретинолът, който се среща в козметични продукти, е по-слаба, но по-поносимa алтернатива, подходяща при чувствителна кожа и начални етапи на терапия.

Научно обоснована ефективност

Според Американската академия по дерматология (AAD), ретиноидите са сред най-силно препоръчваните локални средства за лечение на акне, с умерено до високо ниво на доказателствена стойност. Те се препоръчват както за начална терапия, така и за дългосрочна поддръжка.

Мета-анализ от 2022 г. (Dréno et al.) показва, че най-голямо намаление на лезиите се постига при тройна терапия, включваща локален ретиноид, бензоил пероксид и антибиотик. При комбинации, които включват ретиноид, редукцията на общия брой лезии достига до 38% още в първите 8 седмици.

Освен клинична ефикасност, ретиноидите имат и важна превантивна роля – потискат образуването на нови микрокомедони, което ги прави подходящи за дългосрочна поддръжка и предпазване от рецидиви.

Как да се преодолее първоначалното дразнене

Едно от най-честите предизвикателства при използването на ретиноиди е дразненето на кожата през първите две седмици. Зачервяване, лющене, сухота и парене са очаквани реакции, които обаче обикновено отшумяват след 10–14 дни. Именно този период често се оказва „криза на доверието“ за пациентите, които спират терапията, мислейки, че не я понасят.

Всъщност, научните данни показват, че повечето хора могат да използват ретиноиди успешно, ако бъдат добре информирани и подкрепени. Ето някои стратегии за по-добра поносимост:

• Започнете с нанасяне през ден.
• Използвайте количество с размер на грахово зърно за цялото лице.
• Хидратирайте кожата преди и след употреба на продукта.
• Изберете по-ниска концентрация или формула с подобрен носител.
• При необходимост – временно преминете към по-мек ретиноид.
• Особено важно е да се отбележи, че адапален и тазаротен са единствените ретиноиди със стабилна структура в комбинация с бензоил пероксид – факт, който ги прави предпочитани в комбинирана терапия.

Ретиноидите в дългосрочна стратегия за акне

Ретиноидите не просто лекуват – те поддържат кожата здрава и балансирана в дългосрочен план. При пациенти с възрастово акне (особено жени след 25–30 г.), ретиноидите не само намаляват възпалителните процеси, но и подобряват текстурата, изсветляват пигментации и имат допълнителен ефект срещу признаците на фотостареене.

Съвременната дерматологична практика все повече разчита на комбинирани формули, които съчетават ретиноид с други активни съставки – като ниацинамид, хиалуронова киселина или серамиди – с цел да се повиши ефективността и поносимостта на терапията.

Липозомен ретинол – ново поколение грижа с по-висока поносимост

С нарастващата нужда от ефективна, но щадяща грижа за чувствителна кожа, иновациите в доставката на активни съставки доведоха до създаването на липозомния ретинол. При тази технология ретинолът се капсулира в липозоми – микроскопични везикули, изградени от фосфолипиди, сходни с тези в клетъчната мембрана. Предимствата на липозомната форма включват:

• Постепенно и контролирано освобождаване на активната съставка, което намалява риска от дразнене;
• По-дълбоко проникване в кожата и по-висока биодостъпност;
• По-добра стабилност на ретинола, който иначе е чувствителен към светлина и окисление;
• Подходящ за чувствителна кожа или за начален етап на ретиноидна терапия;
• Клинични данни показват, че липозомният ретинол може да намали дразненето с до 50% в сравнение с традиционни форми, като същевременно запазва ефекта си върху фини линии, акне и текстурата на кожата.

Изследване, публикувано в Journal of Cosmetic Dermatology (2020), установява, че липозомният ретинол е значително по-добре поносим при продължителна употреба, особено в комбинация с хидратиращи и бариерно възстановяващи съставки.

Все по-често липозомният ретинол се включва в дермокозметични формули за чувствителна или реактивна кожа, където стандартните ретиноиди биха предизвикали раздразнение. Това го прави отличен избор за хора, които искат да се възползват от всички ползи на ретинола, без да правят компромис с комфорта. 

Източници:

Zaenglein AL et al. Guidelines of care for the management of acne vulgaris. J Am Acad Dermatol. 2024.

Dréno B et al. A meta-analysis of topical combination treatments for acne. J Am Acad Dermatol. 2022.

Thiboutot D, Del Rosso JQ. Understanding the role of topical retinoids in acne therapy. J Clin Aesthet Dermatol. 2016.

Gollnick H et al. Management of acne: a report from a Global Alliance to Improve Outcomes in Acne. J Am Acad Dermatol. 2003.

Leyden JJ. Therapy for acne vulgaris. N Engl J Med. 1997.

D’Souza, S., & Shegokar, R. (2023). Liposomes for topical application: An update. Journal of Applied Pharmaceutical Science, 13(04), 195–207. https://doi.org/10.7324/JAPS.2023.20230423