Полезни свойства на млечната киселина

Млечната киселина (лактат) е органично съединение, което естествено се образува в организма в резултат на анаеробен метаболизъм на глюкозата, както и при ферментационни процеси, извършвани от млечнокисели бактерии. Противно на популярното мнение, млечната киселина не е просто „отпаден продукт“ на мускулния метаболизъм, а активен метаболит с разнообразни физиологични и терапевтични приложения. Освен това тя се използва в козметичната и хранителната индустрия, както и като пробиотичен фактор със значителен здравословен потенциал.

Млечна киселина и мускулния метаболизъм

В продължение на десетилетия млечната киселина е обвинявана за мускулната умора и болка след тренировка. Въпреки това съвременните проучвания показват, че тя има важна роля като алтернативен източник на енергия за мозъка, сърцето и скелетната мускулатура, особено при интензивни натоварвания.
Изследване, публикувано в „Journal of Physiology“ (Brooks GA, 2009), демонстрира, че млечната киселина се използва повторно в организма чрез така наречения „лактатен шатъл“ – механизъм, при който тя служи като субстрат за окисление и глюконеогенеза.

Антимикробни свойства и поддържане на вагиналното и чревното здраве

Млечната киселина играе важна роля в поддържането на здравословната вагинална екосистема. Тя се произвежда главно от Lactobacillus видове – доминиращите бактерии във влагалището на здравата жена. Тези бактерии метаболизират гликоген, секретиран от вагиналния епител, и произвеждат млечна киселина, която поддържа киселинното pH на влагалището в границите на 3.5–4.5. Тази ниска киселинност създава неблагоприятна среда за патогенни микроорганизми като Gardnerella vaginalis, Candida albicans, Escherichia coli и Trichomonas vaginalis, предотвратявайки тяхното размножаване и колонизация.

Освен антимикробните си свойства, млечната киселина има и противовъзпалителни ефекти. Данни сочат, че тя може да модулира локалния имунен отговор, като намалява секрецията на провъзпалителни цитокини и подпомага възстановяването на епителната бариера. Тя също така повишава експресията на антимикробни пептиди и поддържа хомеостазата на вагиналната мукоза.

В проучване, публикувано в npj Biofilms and Microbiomes (Tachedjian et al., 2017), се установява, че изомерите на млечната киселина, особено L-лактатът, имат по-изразена антибактериална активност и могат да бъдат използвани като безопасна и ефективна терапевтична добавка за възстановяване на нормалната вагинална флора.

Допълнителен клиничен преглед в European Journal of Obstetrics & Gynecology and Reproductive Biology (O'Hanlon et al., 2013) показва, че жени с доминираща Lactobacillus crispatus флора и стабилно киселинно pH са по-малко податливи на бактериална вагиноза, рецидивиращи инфекции и възпаления.

Поради всичко това, млечната киселина често се включва в състава на вагинални гелове, глобули и интимни измиващи средства – с цел да възстанови или поддържа физиологичното pH и да подпомогне естествената защита на влагалището. Този механизъм е особено ценен при състояния като бактериална вагиноза, вагинален дисбаланс след антибиотична терапия или хормонални промени (напр. по време на менопауза), когато лактобацилите намаляват и pH се алкализира.

Кожно здраве и козметична употреба

В дерматологията млечната киселина, като алфа-хидрокси киселина (AHA), се използва локално за ексфолиране на кожата, подобряване на хидратацията и стимулиране на синтеза на колаген.

Данни от клинични изпитвания, публикувани в “Journal of the American Academy of Dermatology” (Tang SC, Yang JH, 2018), показват, че локалното приложение на млечна киселина в концентрации между 5% и 12% подобрява текстурата и еластичността на кожата, като същевременно намалява хиперпигментацията.

Антиоксидантна и противовъзпалителна активност

Макар и не директен антиоксидант, млечната киселина участва в модулиране на възпалителния отговор чрез взаимодействие с GPR81 рецепторите – G-протеин-свързани рецептори, изразени в адипоцити, хепатоцити и имунни клетки.

Изследване в “Nature” (Hoque et al., 2014) демонстрира, че активирането на GPR81 от млечна киселина води до потискане на Toll-подобните рецептори и понижаване на продукцията на провъзпалителни цитокини като TNF-α и IL-6.

Пробиотични ползи и ферментирали храни

Млечната киселина е основният метаболитен продукт в млечнокиселата ферментация – процес, чрез който се създават продукти като кисело мляко, кефир, кимчи и ферментирали зеленчуци. Тези храни имат пробиотично действие и допринасят за по-добро храносмилане, имунен отговор и дори психично здраве.

Систематичен преглед в “Nutrients” (2020) от Marco et al. подчертава значението на млечнокиселата ферментация за поддържането на чревна бариера, производството на късоверижни мастни киселини и балансиране на микробиома.

Източници:

Tachedjian, G., Aldunate, M., Bradshaw, C. S., & Cone, R. A. (2017). The role of lactic acid production by probiotic lactobacilli in vaginal health. npj Biofilms and Microbiomes, 3, Article number: 17. https://doi.org/10.1038/s41522-017-0022-0

O’Hanlon, D. E., Moench, T. R., & Cone, R. A. (2013). Vaginal pH and microbicidal lactic acid when lactobacilli dominate the microbiota. European Journal of Obstetrics & Gynecology and Reproductive Biology, 167(2), 173–178. https://doi.org/10.1016/j.ejogrb.2012.12.027

Petrova, M. I., Lievens, E., Malik, S., Imholz, N., & Lebeer, S. (2015). Lactobacillus species as biomarkers and agents that can promote various aspects of vaginal health. Frontiers in Microbiology, 6, 744. https://doi.org/10.3389/fmicb.2015.00744