Прием на желязо и дефицит

Желязото е основен хранителен елемент, който участва в метаболитните процеси и енергийния метаболизъм. То е ключов компонент на хемоглобина в червените кръвни клетки и на миоглобина в мускулите, както и на множество ензими, участващи в преноса на електрони, кислородния и енергийния обмен. Хемоглобинът пренася кислород от белите дробове към тъканите и връща въглеродния диоксид обратно. Миоглобинът и порфирините в мускулите помагат за осигуряване на краткосрочни кислородни запаси по време на физическо натоварване. Желязото участва в неутрализирането на свободните радикали и предпазва клетките от оксидативен стрес.

Нуждата от желязо и източници

Човешкото тяло съдържа около 3 грама желязо, като запасите трябва постоянно да се попълват. За да се поддържат нормални нива, дневният прием трябва да бъде около 14 мг. Основни хранителни източници са месото (особено телешко месо, черен дроб и бъбреци), рибата, зърнените и бобовите култури, ядките, яйчният жълтък, зелените листни зеленчуци и картофите. Жени в репродуктивна възраст, бременни, деца, възрастни хора и активно спортуващи са сред групите с най-висок риск от дефицит.

Разпространение и социално значение на дефицита на желязо

Желязодефицитната анемия е сред водещите причини за загубени години живот с инвалидизация и има сериозни медицински и социални последствия – от хронична умора и понижена когнитивна функция до намалена трудоспособност. Това влияе негативно върху качеството на живот, продуктивността на засегнатите и води до загуби за икономиката. Глобалната икономическа тежест от желязодефицитната анемия се изразява в загубени работни дни и директни и индиректни разходи за здравеопазване в размер на милиарди долари годишно.

Причини за дефицит на желязо

Дефицитът на желязо може да се дължи на различни фактори, които нарушават баланса между нуждите на организма и наличните му запаси. Най-честите причини включват хронична кръвозагуба – например при обилна менструация, язви на стомашно-чревния тракт, хемороиди или чести кръводарявания. Недостатъчният прием на желязо с храната е честа причина при вегетарианци, вегани или хора с еднообразен и беден на желязо хранителен режим. Нарушеното усвояване на желязо се наблюдава при заболявания като цьолиакия, атрофичен гастрит или след операции на стомаха (напр. гастректомия). Повишени нужди от желязо се срещат в периоди на бърз растеж при деца и юноши, по време на бременност и кърмене, както и при активно спортуващи хора. В някои случаи дефицитът се дължи на комбинация от тези фактори.

Симптоми

Дефицитът на желязо води до редица симптоми, които могат да засегнат физическото и психическото състояние на човека. Най-честите прояви включват:

• Хронична умора и лесна уморяемост
• Обща слабост и липса на енергия
• Замъглено мислене и понижена концентрация
• Замайване и усещане за световъртеж
• Бледа кожа и лигавици
• Учестен пулс (тахикардия) и задух при физическо усилие
• Чупливи нокти и косопад
• Сухота и напукване на устните, ранички в ъглите на устата
• Нарушения в имунната система – по-честа заболеваемост
• Студени крайници
• Синдром на неспокойните крака (в някои случаи)
• При деца – забавяне на растежа и развитието, нарушения в ученето

Механизми на адаптация към дефицит

При недостиг на желязо организмът активира адаптивни механизми:

• потиска се синтезът на хепсидин, за да се стимулира чревната абсорбция и освобождаването на желязо от макрофагите;
• активират се локални механизми в червата, които повишават усвояването;
• макрофагите ускоряват рециклирането на желязо от стари червени кръвни клетки, въпреки че при тежък недостиг количеството намалява.

Кой трябва да приема желязо?

• Хора, които не могат да използват препарати с желязо поради страничните ефекти;
• Хора, които желаят ефективно да увеличат нивата си на хемоглобин и феритин;
• Вегетарианци и вегани, които желаят да възстановят/поддържат запасите си на желязо в тялото;
• Бременни жени;
• Жени, които губят голямо количество кръв по време на менструация;
• Хора, които често даряват кръв;
• Деца с желязодефицитна анемия, следствие на недохранване.

Лечение и превенция

Ефективното лечение на желязодефицитната анемия изисква откриване на причината за дефицита и прецизен избор на терапия. Пероралните препарати с железни соли са стандарт, но често предизвикват стомашно-чревен дискомфорт. Железният пирофосфат се препоръчва от СЗО за обогатяване на храната и е с по-добра поносимост. Новите венозни форми позволяват еднократна инфузия на висока доза и по-бърз хематологичен отговор. Продукти с висока бионаличност и добра поносимост, като липозомните форми, са пример за ефективна хранителна интервенция с потенциал да намали здравните и икономическите загуби.