Хроничният стрес ускорява стареенето на имунната система и е свързан с депресия

В съвременния свят хроничният стрес се е превърнал в част от ежедневието на милиони хора. Нови научни данни разкриват, че продължителният стрес не само влияе на емоционалното ни състояние, но и ускорява стареенето на имунната система, повишава риска от сериозни заболявания и е пряко свързан с развитието на депресия.

Д-р Карин де Пундер, изследовател в Университета в Инсбрук (Австрия), представи тези важни изводи на Германския конгрес по психосоматична медицина и психотерапия в Берлин през март 2025 г. Тя и екипът ѝ изследват биологичните механизми, чрез които стресът уврежда тялото, и търсят нови обективни биомаркери за диагностика на депресията.

Как стресът ускорява стареенето на имунната система?

При хроничен стрес организмът е в състояние на постоянна мобилизация, което води до:

• Промени в хормоналната регулация – намалява се чувствителността на рецепторите към кортизола, хормонът на стреса.
• Персистиращо нискостепенно възпаление – имунната система остава свръхактивна, особено след преживени в ранна възраст травми.
• Повишен оксидативен стрес – увеличава се образуването на свободни радикали, които увреждат клетките.
• Нарушена функция на митохондриите – намалява се производството на енергия, необходима за възстановяване и регенерация на тъканите.
• Ускорено скъсяване на теломерите – теломерите са защитни структури на хромозомите и техният спад е свързан с преждевременно стареене и повишен риск от редица заболявания – сърдечносъдови, диабет тип 2, автоимунни болести и психични разстройства.

Теломерите – огледало на клетъчното стареене

Теломерите се скъсяват с всяко делене на клетката. Хроничният стрес усилва този процес, а когато теломерната дължина достигне критичен минимум, клетките губят способността си да се делят и преминават в т. нар. сенесцентно състояние. Тези клетки продължават да отделят възпалителни вещества, които допълнително натоварват организма.

Биомаркери – нов път към по-точна диагностика

Традиционно депресията се диагностицира въз основа на симптоми, съобщени от пациента. Липсата на обективни лабораторни показатели затруднява ранното откриване и правилното насочване на терапията. Изследванията на д-р де Пундер предлагат нова перспектива – измерване на теломерната дължина и биохимични показатели като глицералдехид.

В нейните проучвания с пациенти с депресия се установява, че:

• Нивата на глицералдехид са значително по-високи при хора с тежка депресия и анамнеза за травма.
• Глицералдехидът е свързан с по-къси теломери, особено в имунните CD8+ клетки.
• Високите нива на C-реактивен протеин (CRP), дори при липса на инфекция, може да сигнализират за хронично възпаление, типично при този вид депресия.

Глицералдехидът е захарен метаболит, който може да уврежда белтъците в клетките и да предизвиква образуването на токсични съединения, засилващи оксидативния стрес и възпалението. Това го прави обещаващ биомаркер за подтип депресия, свързан с активиране на имунната система.

Какво следва?

Необходими са по-мащабни и дългосрочни изследвания, за да се потвърдят тези данни и да се разработят нови диагностични тестове. Но вече се очертава бъдеще, в което депресията няма да се разпознава само по симптомите, а и чрез биологични маркери. Това ще позволи по-прецизна диагностика и персонализирани терапевтични подходи.

„Ако в бъдеще разполагаме с няколко надеждни биомаркера, ще можем не само по-добре да откриваме депресивните разстройства, но и да подбираме най-подходящото лечение за всеки пациент,“ подчертава д-р де Пундер.

Източник: https://www.medscape.com/viewarticle/chronic-stress-quietly-speeds-immune-aging-and-depression-2025a1000d05?ecd=mkm_ret_250621_mscpmrk_psych_top-content_etid7506298&uac=519447MG&impID=7506298