ВИТАМИН Б12 – НАЙ-ВАЖНОТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕТЕ

Витамин Б12

Витамин Б12 е известен под медицинското название кобаламин заради централния атом в химичната си структура – кобалт Б12 се среща в 3 естествени форми – метилкобаламин, аденозилкобаламин и хидроксобаламин, както и в една синтетична – цианокобаламин.

Той е водоразтворим витамин, следователно не може да се съхранява в организма, като някои мастноразтворими витамини, и изисква ежедневен прием. Б12 се произвежда в храносмилателната система на животните, което означава че не можем да си го набавим чрез прием на растителни продукти или чрез излагане на слънце (както витамин д3).

Храните, които са богати на Б12 са месо, риба, черен дроб, яйца и мляко, като дневните нужди на прием с диетата са 2-4µg. Въпреки това много хора страдат от тежък недостиг или дефицит. Причината е в сложния метаболизъм на Б12 в организма, преди той да постъпи в кръвообращението. Това е предпоставка за грешка в процеса, която да се отрази в невъзможност витаминът да бъде усвоен.

Формите на Vitamin B12

Метилкобаламинът е коензимна форма на Б12, която действа в клетъчната цитоплазма. Главните функции, които изпълнява са:

• Директно участие в метаболизма на хомоцистеин, като поддържа нивото му в норма. Високите нива хомоцистеин са маркер за дефицит на Б12, тъй като витаминът е необходим за преобразуването на хомоцистеин обратно в метионин.
• Участие в синтеза на SAM – най-важният метилен донор в тялото.
• Участие в синтеза на миелин, като по този начин има силно невропатично и невропротективно действие върху централните и периферните нервни тъкани.

Те са увредени при пациентите с диабет, страдащи от диабетна невропатия. Високата кръвна захар повлиява миелиновите обвивки на невроните на периферната нервна система. Следва изчерпване на антиоксидантните системи на нерва и блокиране на образуването на съдоразширяващи фактори, като резултатът е повишен оксидативен стрес за невроните, свиване на хранещите ги кръвоносни съдове и следващата от това увреда на структурата и функциите на невроните. Най-уязвими са нервите на долните крайници и най-вече стъпалата, като субективното усещане е за така нареченото „мравучкане“.

Такива увреди настъпват и при епилептиците поради глутаматната невротоксичност. Повтарящите се процеси на възбуда на невроните от глутамат по време на епилептични припадъци, водят до завишени нива на калциеви йони в клетките и тяхното унищожаване. Метилкобаламинът функционира като антагонист на (N-метил D-аспартат) NMDA рецепторите, които действат като невротрансмитер на глутамат, и по този начин предпазва невроните при продължително стимулиране с глутамат.

При същите условия цианкобаламинът не демонстрира резултат.

Подобрява състоянието на хора с хиперсомния или нарушен циркаден ритъм на съня (сън бодърстване). Открито е, че витамин Б12, под формата на метилкобаламин, подобрява циркадния ритъм на синтеза на мелатонин, като увеличава чувствителността към светлина на биологичния часовник.

При хора с ниски нива на левкоцити, подпомага тяхнята диференциация и брой, като по този начин действа като имуномодулатор.

При аутизъм в детска възраст много от симптомите наподобяват тези на Б12 дефицит (нарушена функция на невроните води до забавено развитие, проблеми с фина/груба моторика и затруднен говор), но често биват незабелязани заради ранната възраст и предположението, че детето е просто кротко и тихо. Налице е повишена метилмалонова киселина, която е маркер за Б12 дефицит.

При пациенти с мегалобластна анемия,която е предизвикана от дефицит на Б12 или фолиева киселина. Настъпва нарушение в нормалната структура на еритроцита, което води и до нарушена функция. Еритроцитът не е в състояние да свързва кислорода и да го доставя до клетките и тъканите в организма, тоест възниква анемия.

Аденозилкобаламин

Аденозилкобаламин участва в производството на енергия в митохондриите на клетките, всички органи и тъкани и около 20% от съдържащия се витамин B12 в кръвта. аденозилкобаламин се среща предимно в месото и се складира в черния дроб, откъдето при нужда може да се трансформира в метилкобаламин.

В митохондриите Аденозилкобаламинът участва в синтеза на ензима метилмалонил-СоА мутаза, който от своя страна е важен за изграждането на АТФ. Недостигът на витамин B12 във формата Аденозилкобаламин води до нарушаване на производството на АТФ на клетъчно ниво и симптоми като хронична умора, силно изтощение, мускулна слабост, загуба на тегло, нарушения в развитието.

Цианокобаламин

Цианокобаламинът е образуван синтетично като след производството на витамин B12 в структурата има включена цианидна група. Цианокобаламинът е изкуствена създадена форма на витамина, лесно кристализира и не е така чувствителен към окисляване от въздух, светлина и топлина, което е причина да бъде формата на избор на много фармацевтични компании и да се използва така масово.

Недостатъците му са трудното превръщане в една от активните коензимни форми, поради няколкото метаболитни стъпки, които трябва да премине. Както и цианидната група, която го прави неподходящ за пушачи, при които организмът им е вече натоварен с цианид заради тютюнопушенето. Цианидът, който се отделя от цианидната група може да прояви токсичност при натрупване след продължителен прием.

Хидроксокобаламин

Хидроксокобаламин не е коензимна форма на витамин Б12, но лесно се превръща в тялото в една от двете активни коензимни форми – метилкобаламин (в черен дроб) и аденозилкобаламин (бъбреци). По този начин покрива функциите и на двата. Той може да циркулира в кръвообращението за по-дълъг период от време и затова има по-дълготраен ефект в сравнение с другите форми.

За разлика от двете активни форми, хидроксокобаламинът не е толкова чувствителен към светлина и е по-устойчив. За разлика от цианокобаламина, не натоварва организма с цианид, а дори обратното. Служи като противоотрова при натравяне с цианид от храна или вдишване на изгорели газове при пожар. Подходящ е при пушачи с детоксикиращ ефект.

Вижте нашето предложение тук!

Често задавани въпроси